Гладис я погледна.
— Това не го бях съобразила — замисли се тя, но след малко продължи с бодър глас. — Ами че какво значение има? Нали и без това, когато купуваме дрехи от втора ръка, знаем, че е най-вероятно да ги е носил някой, който е умрял.
— Да, де, обаче не е съвсем същото.
— Много хубава рокля е — повтори Гладис. — Чуден син цвят, а платът е наистина скъп. А колкото до онази странна работа — продължи тя замислено, — ще взема утре да се отбия при мистър Джузепе да разменя две думи с него.
— Кого имаш предвид? Италианският иконом ли?
— Да. Страшно е красив. Очите му блестят. И е страхотно темпераментен. Да знаеш само как ни закача нас, момичетата, когато ни извикат да свършим някаква работа там — изкикоти се Гладис. — Ние обаче не му се сърдим. Понякога е страшно мил. Та може би няма да е зле да му кажа какво съм видяла и да го попитам какво да направя.
— Според мен, нямаш нищо за казване — рече Чери.
— Ами защо, странно си беше — настоя Гладис, предизвикателно държейки на своето.
— Според мен — каза Чери — ти просто си търсиш предлог за разговор с мистър Джузепе. Внимавай, моето момиче. Знаеш какви са италианците. С гореща кръв и горещ темперамент.
Гладис въздъхна замечтано.
Чери погледна месестото и покрито с петна лице на приятелката си и реши, че предупреждението й е неуместно. Мистър Джузепе навярно имаше възможности за по-добър улов.
II.
— Какво правим? — попита доктор Хейдък. — Пак разплитаме, както виждам.
Премести погледа си от мис Марпъл към купчина бяла пухкава прежда.
— Именно вие ме посъветвахте да разплитам, след като не ми е по силите да плета — припомни му мис Марпъл.
— Виждам, че сте приела съвета ми присърце.
— Направих няколко грешки при плетенето още в самото начало. Плетката не се получи, така че ми се наложи да разплета всичко… Много сложна плетка се оказа.
— Че какво са сложните плетки за вас? Нищо работа.
— Боя се, че при сегашното състояние на зрението ми би трябвало да се огранича само с най-прости плетки.
— С риска да бъда банален ще ви кажа, че съм поласкан от това, че следвате съветите ми.
— Та нима не съм следвала винаги вашите съвети, доктор Хейдък?
— Следвате ги единствено, когато ви изнася.
— Кажете ми, докторе, нима наистина именно плетенето имахте предвид, когато ми дадохте този съвет?
Докторът забеляза закачливостта в погледа й и отвърна също така дяволито:
— Как напредва разплитането на убийството?
— Страхувам се, че умът ми е изгубил някогашната си острота — поклати глава мис Марпъл и въздъхна.
— Глупости — рече доктор Хейдък. — Само не ми казвайте, че вече не сте стигнала до някакви изводи.
— Естествено, че стигнах до изводи. И то съвсем определени.
— Като например? — полюбопитства Хейдък.
— Ако в онзи ден някой е пипал тази чаша, а не виждам как това е могло да бъде сторено…
— Извършителят е могъл да зареди предварително отровата в пипетка — прекъсна я Хейдък.
— Подхождате наистина професионално към нещата — рече мис Марпъл с възхищение. — Даже и при това положение ми се вижда много странно, че никой не е забелязал нищо.
— Какво излиза? Че убийството трябва не само да се извършва, но и да бъде забелязано. Така ли?
— Разбирате много добре какво искам да кажа — отвърна мис Марпъл.
— Убиецът не е могъл да избегне определен риск.
— Не ще и дума. Това не го оспорвам дори и за миг. Открих обаче, след като направих необходимите проучвания, че там са присъствали между осемнадесет и двадесет души. Струва ми се, че от двадесет души поне един е трябвало да забележи това действие.
Хейдък изрази съгласието си с кимване.
— Да. Звучи логично. Очевидно обаче, никой не го е забелязал.
— Дали наистина е така — рече мис Марпъл замислено.
— Какво точно имате предвид?
— Добре. Съществуват три възможности. Излизам от предпоставката, че поне един човек е трябвало да забележи нещо. Един от двадесетте. Струва ми се, че такова предположение е правдоподобно.
— Карате ме да се сещам за тези ужасни упражнения по вероятност — каза Хейдък, — където шестима мъже имат бели шапки, а други шестима — черни, и трябва по математически път да се установи вероятността шапките им да се смесят в една или друга пропорция. То започнете да разсъждавате по този начин, не след дълго ще откачите, позволете ми да ви уверя в това.