— Вдигни си ръцете и не издавай звук — рече му един глас.
Джузепе веднага вдигна ръце. Не желаеше да рискува. Всъщност, нямаше какво да рискува.
Спусъкът е натиснат. Веднъж. Дваж.
Джузепе се свлече напред.
Бианка повдигна глава от възглавницата.
Това изстрел ли беше? Бе почти сигурна, че е чула изстрел. Изчака да мине малко време. Сетне реши, че само й се е сторило, и отново си легна.
Деветнадесета глава
I.
— Това е наистина прекалено ужасно — влетя възбудена мис Найт. Остави пакетите и въздъхна.
— Нещо случило ли се е? — попита мис Марпъл.
— Не искам да те занимавам с това, мила. Наистина не искам. Не ми се ще да те тревожа.
— Ако не ми разкажеш какво се е случило — рече мис Марпъл, — някой друг ще го направи.
— Наистина си права, мила — съгласи се мис Найт. — Страшно нещо. Хората само за това говорят. И съм сигурна, че е истина, макар че по начало не вярвам много на хорските приказки.
— Та беше започнала да разказваш, че се било случило нещо наистина ужасно — насочи я мис Марпъл.
— Ох, това наистина ме съкруши — рече мис Найт. — Сигурна ли си, мила, че това течение откъм прозореца не е опасно за теб?
— Малко свеж въздух ще ми дойде добре — каза мис Марпъл.
— Не искаме обаче да настинем, нали? Знаеш ли какво, мила, ще взема да направя един хубав яйчен пунш. Нали искаме да пийнем малко хубав яйчен пунш?
— Не знам дали ти го искаш — отвърна мис Марпъл, — но ще се радвам, ако си пийнеш яйчен пунш, щом ти е приятно.
— Хайде, сега пък — мис Найт закачливо я укори, като поклати пръст, — трябва ли непременно да се шегуваме с това?
— Ти щеше да ми казваш нещо — рече мис Марпъл.
— Няма защо да се тревожиш — пак започна мис Найт — и не трябва въобще да се вълнуваш, защото съм абсолютно сигурна, че това няма нищо общо с нас. Като гледаш обаче как този свят се е изпълнил с американски гангстери, вече нищо не може да те учуди.
— Значи, убили са още някого — заключи мис Марпъл. — Така ли е?
— Много си съобразителна, мила. Просто не мога да проумея откъде си научила.
— Всъщност, очаквах това да стане — рече мис Марпъл замислено.
— Наистина ли? — възкликна мис Найт.
— Хората виждат всичко — каза мис Марпъл. — Само дето невинаги осмислят веднага това, което са видели. Така. Кого са убили този път?
— Италианският иконом. Снощи го застреляли.
— Да… — промълви замислено мис Марпъл. — Да, да, много е логично, разбира се. Ако питаш обаче мен, той навярно доста време преди това е разбрал важността на онова, което е видял.
— Говорите така, сякаш всичко ви е било известно — възкликна мис Найт. — Защо е трябвало да го убиват?
— Предполагам — каза замислено мис Марпъл, — че се е опитал да шантажира някого.
— Хората говорят, че вчера бил заминал за Лондон.
— Така ли? Това е много интересно. Навежда към някои размисли.
Мис Найт се отправи към кухнята с намерението да приготви полезната напитка. Мис Марпъл продължи да гледа замислено до момента, когато я смути силното агресивно бръмчене на прахосмукачката, придружено от звънкия глас на Чери. Чери изпълняваше последния хит „Аз ти казах, ти ми каза“.
Мис Найт подаде глава откъм кухненската врата.
— Не вдигай толкова шум, Чери, ако обичаш — смъмри я тя. — Нали не искаш да смущаваш спокойствието на мис Марпъл? Трябва да се сещаш за тези работи.
След това мис Найт затвори вратата, а Чери промърмори тихичко „Откъде-накъде пък ти ще ме наричаш «Чери», стара вещице?“ и продължи да акомпанира с песента си бръмченето на прахосмукачката, но вече по-тихичко. Чу се звънкият и силен глас на мис Марпъл.
— Чери, би ли дошла при мен за малко?
Чери изключи прахосмукачката и отвори вратата.
— Прощавайте, мис Марпъл, ако ви е подразнило пеенето ми.
— Пеенето ти е несравнимо по-приятно от ужасния шум на прахосмукачката — успокои я мис Марпъл, — но човек трябва да живее в крак с времето. Би било нелепо да очакваме от днешните млади хора да чистят с метли и парцали.