— Какво? Да коленича и да чистя с парцал, така ли? — гласът на Чери бе изпълнен с тревога и изненада.
— Естествено, това вече не се прави — каза мис Марпъл. — Ела затвори вратата. Извиках те, защото искам да си поговорим.
Чери се подчини и изгледа озадачено мис Марпъл.
— Не разполагаме с много време — рече мис Марпъл. — Онази стара… всъщност, за мис Найт ми е думата, може всеки момент да се яви с някакво яйчно питие.
— Радвам се. Дано да е вкусно — рече доброжелателно Чери.
— Ти чула ли си, че снощи са застреляли иконома на Госингтън Хол? — копита мис Марпъл.
— Кого, италианеца ли?
— Да. Казвал се Джузепе, доколкото разбрах.
— Не — отговори Чери. — Това не го бях чула. Чух, че вчера секретарката на мистър Ръд получила сърдечен удар, а някои даже казаха, че била умряла. Това обаче може би е само слух. А кой ви каза за иконома?
— Мис Найт, преди малко.
— Аз наистина тази сутрин все още не съм се срещала с никого — каза Чери. — От къщи дойдох направо тук. Сигурно новината още не се е разпространила. Значи утрепали са го, така ли?
— Поне така се говори — отвърна мис Марпъл, — макар и да не знам дали е вярно или не.
— Много любопитно — отбеляза Чери. — Интересно дали Гладис е успяла да го види преди това.
— Гладис?
— А, пада ми се малко приятелка. Живее през няколко къщи. Работи в бюфета на киностудиото.
— И тя ти е казала нещо във връзка с Джузепе?
— Ами, разказа ми нещо, което й се видяло много странно, та беше решила да отиде при Джузепе и да го попита какво мисли той по въпроса. Ако питате мен, само си търсеше предлог да го види, май е малко хлътнала по него. Той, разбира се, е хубавец, а и италианците знаят как да общуват с жените, та й казах да бъде внимателна. Добре знаете що за хора са италианците.
— Вчера заминал за Лондон — каза мис Марпъл — и доколкото разбрах, се върнал късно вечерта.
— Така и не знам дали е успяла да се срещне с него преди заминаването му.
— За какво искаше да го види, Чери?
— За да го пита за нещо, което на нея й се сторило странно.
Мис Марпъл я изгледа въпросително. Смисълът, който всички квартални Гладиси влагаха в думата „странно“ й бе известен.
— Била е ангажирана в Госингтън Хол в деня на партито — поясни Чери. — Нали се сещате? Денят, в който мисис Бедкок хвърли топа.
— Продължавай — мис Марпъл бе придобила вида на фокстериер, застанал пред леговището на плъх.
— Та там видяла нещо, което й се видяло малко странно.
— Защо тогава не е отишла да го разкаже в полицията?
— Ами как да ви кажа, мислеше си, че то всъщност не е чак толкова важно. Във всеки случай бе решила, че е по-добре първо да поговори с мистър Джузепе.
— И какво е видяла в онзи ден?
— Да ви кажа правата, стори ми се, че ми говори глупости. Даже си помислих дали не си прави майтап с мен, а да иска да се срещне с мистър Джузепе за нещо съвсем различно.
— Та какво ти каза? — настоя търпеливо мис Марпъл.
— Говори ми за мисис Бедкок и за напитката й. Гладис била съвсем близо до нея в този момент. Каза, че тя сама го направила.
— Какво направила сама?
— Че сама си разляла коктейла върху роклята и я направила на нищо.
— В смисъл, че е била несръчна?
— Не. Не несръчна. Гладис каза, че го била направила нарочно. Умишлено. Ами според мен в това, което казва, няма никаква логика. Нали?
Мис Марпъл, много озадачена, поклати глава.
— Така е — съгласи се тя. — Не виждам никаква логика в това.
— Отгоре на всичко била с чисто нова рокля — продължи Чери. — От нея всъщност ни тръгна разговора. Гладис се чудеше дали ще бъде удобно да поиска да я купи. Не знаеше дали върви да разговаря за това с мистър Бедкок. Гладис много я бива като шивачка и страшно разбира от дрехи. Каза ми, че платът бил чуден и че можела да преправи роклята.
Мис Марпъл се замисли малко върху чисто шивашкия аспект на проблема и след това премина на друга вълна.
— Ти сигурна ли си, че твоята приятелка Гладис ти е казала всичко?
— Ами, тя много ме учуди, когато ми каза, че ще отива да обсъжда с мистър Джузепе как мисис Бедкок нарочно си заляла роклята. Според мен това не е тема за разговор, не сте ли съгласна?
— Съгласна съм — каза мис Марпъл. — Нещата, които не виждаш, винаги са ти интересни. Ако не можеш да разбереш нещо, обикновено е заради това, че не го оглеждаш от необходимия ъгъл. Друго е, когато разполагаш с пълна информация — въздъхна тя. — Жалко, че не е отишла направо в полицията.