Светлокосото момиче поклати глава.
— Не го остави. Обеща да ни изпрати адреса си, след като разбере къде точно ще отседне. А може и да не го изпрати. Миналото лято беше в Нюкей и оттам ни изпрати само една пощенска картичка. Такава си е, освен това смята, че майките не бива чак толкоз да се тревожат за децата си.
— А някой ще й помогне ли с пари за сегашния отпуск?
— Би трябвало — каза момичето. — В момента е съвсем зле с парите. Миналата седмица отиде да пазарува на една разпродажба.
— Дали имаш някаква представа кой й е осигурил това безплатно пътуване? Кой е платил?
Светлокосото момиче изведнъж настръхна.
— Не си мислете такива неща, господине. Нашата Гладис не е от тия. С приятеля си прекарват отпуска всеки път на едно и също място през август, обаче в това няма нищо лошо. Тя винаги си плаща своя дял от сметката. Така че не си мислете разни работи.
Тидлър отговори възпитано, че няма да си мисли никакви работи, но че би се радвал да научи адреса на Гладис Диксън, ако тя изпрати картичка.
Завърна се в участъка, където съобщи резултатите от многобройните си посещения. В киностудиото му казали, че Гладис Диксън се била обадила през деня и уведомила, че една седмица нямало да може да дойде на работа. Беше научил и някои други неща.
— Там си е направо лудница — поясни той. — Марина Грег имала безкрайни пристъпи на истерия. Оплакала се, че й били дали отровно кафе. Нагарчало й. Била в ужасно състояние. Мъжът й го взел, излял го в умивалника и й казал да не шуми повече…
— Слушам те — каза Крадък. Бе очевидно, че ще чуе още нещо.
— Да, ама работата е там, че не го бил излял всичкото. Говорят, че бил запазил част от него, бил го дал за анализ и то наистина се оказало отровено.
— Тази работа не ми се вижда много правдоподобна — усъмни се Крадък. — Все пак, ще трябва да поговоря с него.
II.
Джейсън Ръд бе нервен и раздразнителен.
— Ето какво, инспектор Крадък, направих нещо, което бе напълно в правото ми.
— Щом у вас са се появили някакви съмнения, че това кафе не е наред, мистър Ръд, щеше да бъде много по-добре, ако бяхте оставили тази работа на нас.
— Истината е, че аз даже и за миг не предположих, че наистина може да му има нещо.
— Независимо от това, че жена ви намерила вкуса му за странен?
— Това ли имахте предвид? — Ръд тъжно се усмихна. — От деня на партито жена ми намира, че всичко, което яде или пие, има странен вкус. Пък и като започнаха да се получават тези заплашителни писма…
— Нови писма ли има?
— Пристигнаха още две. Едното беше хвърлено ей там, до прозореца. Другото бе пуснато в пощенската кутия. Ето ги, най-добре е да ги видите.
Крадък ги погледна. Бяха написани с печатни букви, както и първото.
„Малко време остана. Приготви се“ — гласеше едното.
На другото бяха грубо изрисувани череп и кръстосани кости, придружени от текст: „Това е за теб, Марина“.
Крадък присви вежди.
— Детинска работа — рече той.
— Искате да кажете, че според вас не представляват никаква опасност?
— Ни най-малко — потвърди Крадък. — На убийците по начало е присъщо инфантилно мислене. Нямате ли представа, мистър Ръд, кой може да ги е изпратил?
— Никаква — отвърна Джейсън. — През цялото време не мога да се освободя от чувството, че някой си прави някаква зловеща шега. По едно време допуснах… — поколеба се дали да продължи.
— Да, мистър Ръд?
— По едно време предположих, че това може да е работа на някой от местните хора. На някой, който може би се е превъзбудил от убийството в деня на партито. Има селски местности, където на работата на актьорите се гледа с много лошо око, едва ли не като на нещо сатанинско.
— С други думи, допускате, че мис Грег всъщност не е застрашена? Какво мислите обаче за историята с кафето?
— Така и не разбрах откъде научихте за това — отвърна Джейсън не без раздразнение.
Крадък поклати глава.
— Всички само за това говорят, така че човек рано или късно научава. Беше редно да ни се обадите. Та вие не ни потърсихте дори и след като сте научил резултата от химическия анализ. Защо?
— Защото други неща ми лежаха на главата. Като почнем със смъртта на клетата Ела и приключим със случилото се с Джузепе. Инспектор Крадък, кога ще мога да отведа жена си оттук? Тя само дето не е полудяла.