— Ще се грижиш за мен, нали, Джинкс? Закълни ми се, че ще го направиш.
— Винаги ще бъда редом с теб — отвърна Джейсън Ръд. — Докрай.
Тя широко разтвори очи:
— Имаше толкова странен вид, когато го каза.
— Така ли? Как изглеждах?
— Трудно ми е да ти го обясня… Като клоун, който се смее на нещо ужасно тъжно… Нещо, което никой друг не е видял.
Двадесет и първа глава
Когато инспектор Крадък посети мис Марпъл на следващия ден, имаше уморен и потиснат вид.
— Седни и се разположи удобно — покани го тя. — Виждам, че не ти е било леко.
— Не обичам пораженията — отвърна инспектор Крадък. — Две убийства в рамките на двадесет и четири часа. Излиза, че професионално съм по-слаб, отколкото си мислех. Дай ми чаша чай, лельо Джейн, заедно с малко хляб и масло и ми помогни да се разтоваря, като ми разкажеш най-ранните си спомени от Сейнт Мери Мийд.
Мис Марпъл цъкна с език в знак на разбиране.
— Не бива да се говори така, моето момче, а и не мисля, че сега са ти необходими тъкмо хляб и масло. Джентълмените, когато претърпят някое разочарование, се нуждаят от нещо по-силно от чай.
Както винаги, мис Марпъл произнесе думата „джентълмени“, сякаш описваше някакъв непознат вид.
— Бих ти препоръчала едно уиски със сода — предложи тя.
— Наистина ли, лельо Джейн? Няма да ти откажа.
— Ще отида да го донеса — изправи се мис Марпъл.
— Моля те, не си прави труда. Нека аз да го донеса. Или ако предпочиташ, онази мис Едикояси.
— Не е необходимо мис Найт да ни се мотае тук — каза мис Марпъл. — Тя ще ми донесе чай едва след двадесет минути, така че ще имаме време да поразговаряме спокойно. Много умно направи, че влезе отзад, а не през входната врата. Ще можем да посъбеседваме спокойно.
Отиде до един ъглов шкаф, отвори го и извади от там бутилка, сифон със сода и чаша.
— Винаги ме изненадваш с нещо — каза Дърмът Крадък. — Нямах представа, че криеш такива неща в шкафа си. Сигурна ли си, лельо Джейн, че не си тайна пияница?
— Е, де — укори го мис Марпъл. — Никога не съм твърдяла, че трябва да се пие единствено чай. Малко концентрат винаги помага, когато човек е под напрежение или стрес. Дори е направо незаменим в такива случаи. Разбира се, и в случаите, когато един джентълмен пристига неочаквано. Заповядай — мис Марпъл му подаде лекарството. — И не е необходимо да се шегуваш повече. Просто се отпусни и си почини.
— По времето на твоята младост навярно е имало прекрасни съпруги — въздъхна Дърмът Крадък.
— Уверена съм, моето момче, че младите дами от моето време нямаше никак да ти допаднат. Тогава не се гледаше добре на женската ученост и много малко от тях имаха университетски, пък и какъвто и да е диплом.
— Има неща, по-важни от дипломите — отвърна Дърмът Крадък. — Едно от тях е да знаеш кога на един мъж би му дошло добре едно уиски със сода.
Мис Марпъл топло се усмихна.
— Хайде, разкажи ми, какво се е случило — подкани го тя. — Или поне това, което ти е позволено да разкажеш.
— Предполагам, че знаеш толкова, колкото и аз. А нищо чудно да ти е известно и нещо повече. Какво би ми казала за компаньонката си, за скъпата ти мис Найт? Допускаш ли тя да е извършител на престъпленията?
— Че защо ще й е на мис Найт да върши такива неща? — попита удивено мис Марпъл.
— Споменах я, защото тя е последният човек, който би бил заподозрян — каза Дърмът. — Това нали се връзва и с твоята логика?
— Ни най-малко — отвърна решително мис Марпъл. — Винаги съм твърдяла, и не само пред теб, драги ми Дърмът, ако позволяваш да те наричам така, че извършителят на престъплението винаги е този, който дава най-много основания да бъде заподозрян в това. Подозираш съпруга или съпругата и най-често се оказва, че извършител е именно съпругът или съпругата.
— Джейсън Ръд ли имаш предвид? — поклати глава той в знак на несъгласие. — Та този човек просто обожава Марина Грег.
— Говорих по принцип — отвърна с достойнство мис Марпъл. — Първо се разбра, че мисис Бедкок е била убита. Задаваш си въпроса кой би могъл да стори такова нещо и, естествено, първо се сещаш за съпруга. Следователно, оказва се необходимо да се проучи тази възможност. След това решаваме, че истинският обект на престъплението е бил Марина Грег и в същия ред на мислене се насочваме първо към човека, най-близко свързан с Марина Грег, сиреч, отново към съпруга. Защото няма никакви съмнения в това, че съпрузите много често искат да се освободят от съпругите си, макар и понякога да си остават само с това желание и да не правят нищо. Съгласна съм с теб, мило мое момче, че Джейсън Ръд наистина е много влюбен в Марина Грег. Вярно, не трябва да се изключва и възможността изявите на тази му обич да са престорени, макар никак да не ми се вярва в това. А и човек определено не може да види никакъв мотив за негово евентуално желание да я убива. Ако той бе пожелал да се ожени за някоя друга жена, можеше да прибегне до много по-просто средство. До развод. Още повече, че разводите са нещо като втора природа на кинозвездите. Няма и някаква материална изгода от смъртта й, тъй като в никакъв случай не е беден човек. Има си собствена кариера и, доколкото съм разбрала, преуспява в нея. Значи, трябва да продължим по-нататък, колкото и да е трудно. Наистина е много трудно.