— Така е — съгласи се Крадък. — На теб навярно този конкретен случай ти се вижда доста труден, тъй като светът на кинозвездите ти е напълно непознат. Не познаваш нито техните скандали, нито разправиите им.
— Известно ми е може би малко повече, отколкото предполагаш — каза мис Марпъл. — Запознах се с някои броеве от теченията на „Конфиденшъл“, „Филмов живот“, „Да поговорим за киното“ и „Филмови новини“.
Дърмът Крадък се засмя. Не можа да се сдържи.
— Много ми е забавно да те гледам, както си седнала, и да слушам каква литература си проучила.
— Намерих я за много интересна — каза мис Марпъл. — Наистина като литература не чини много, ако смея да се изразя така. Разочаровах се, когато видях, че не е станало нищо ново от времето на моята младост. Тогава пишеха по този начин в „Модерно общество“ и „Дреболии“. Клюки и скандали. Голям интерес към това кой в кого е влюбен и така нататък. Знаеш ли, същите тези неща стават всеки ден в Сейнт Мери Мийд. Също и в Новия квартал. Човешката природа си е една и съща навсякъде. Нека се върнем пак към въпроса кой би могъл да иска да убие Марина Грег. Да желае това толкова силно, че да повтаря опитите си и да изпраща заплашителни писма. Според мен, това е някой, който е малко… — Мис Марпъл многозначително почука с пръст по челото си.
— Така е — съгласи се Крадък. — Така изглежда. И за съжаление това невинаги е видимо.
— Знам, знам — побърза да се съгласи мис Марпъл.
— Малкият син на старата мис Пайк, Алфред, изглеждаше напълно разумен и нормален. Та даже и прекалено прозаичен, ако разбираш какво искам да кажа. Оказа се обаче, че е имал ненормална психика, че е бил наистина опасен. Мисис Пайк ми каза, че сега, когато е в психиатричната болница във Феъруейз, е щастлив и уравновесен, или поне така изглежда. Там проявяват разбиране към него и докторите го смятат за много интересен случай. Това, разбира се, го ласкае. Слава Богу, че всичко приключи щастливо, защото той два пъти насмалко не я уби.
Крадък се опита на ум да открие прилика между някой от хората около Марина Грег и по-малкия син на мисис Пайк.
— Да видим сега италианския иконом — продължи мис Марпъл. — Този, когото убиха. Както разбрах, в деня на смъртта си е бил в Лондон. Известно ли е какво е правил там? Разбира се, ще те помоля за отговор единствено в случай, че не ти е забранено — добави тя най-добросъвестно.
— Пристигнал е в Лондон в единадесет и тридесет сутринта — съобщи Крадък. — Какво точно е правил там, не е известно, освен че някъде към два без петнадесет е отишъл в своята банка и е оставил на влог петстотин лири в банкноти. Неговото обяснение, сиреч, че трябвало да отиде в Лондон, за да навести някакъв болей роднина, не се потвърди. Не се е срещал с никой от тамошните си роднини.
Мис Марпъл кимна с разбиране.
— Петстотин лири — рече тя. — Интересна сума, нали? Човек би могъл да предположи, че е само първата вноска от една дълга поредица вноски, не си ли съгласен?
— Така изглежда — съгласи се Крадък.
— По всяка вероятност, това са всичките пари, които човекът, когото е заплашвал, е могъл да събере в момента. Нищо чудно и да си е дал вид, че е доволен от сумата, или да я е приел като авансово плащане при положение, че жертвата му е обещала да осигури допълнителни суми в непосредствено бъдеще. Всичко това говори против хипотезата, че човекът, който е желаел да убие Марина Грег, е бил материално притеснен и е изпитвал спрямо нея някаква ненавист от съвсем лично естество. Според мен, опровергава и предположенията да е човек, който се е вредил на служба като прислужник или градинар. Освен ако не е бил само изпълнител — отбеляза мис Марпъл, — докато този, който е дърпал конците, е бил външен човек. Това може да обясни и пътуването до Лондон.