— Джейн Марпъл се обажда.
— Радвам се да ви чуя. Да не би да се нуждаете от професионалните ми услуги?
— Не. Но искам да разговарям с вас колкото се може по-скоро.
Когато доктор Хейдък се яви, завари мис Марпъл в леглото й.
— Изглеждате в цветущо здраве — рече той укорително.
— Тъкмо затова пожелах да ви видя. За да ви кажа, че се чувствам чудесно.
— Твърде необичаен повод, за да се вика лекар.
— Здрава съм, в чудесна форма съм и е нелепо с мен да живее компаньон. Достатъчно е някой да идва да чисти всеки ден. Не виждам причини да е наложително някой постоянно да се грижи за мен.
— Според вас е така, но според мен — не — възрази доктор Хейдък.
— Май започвате да се превръщате в някакъв превзет мърморко — рече мис Марпъл не дотам любезно.
— Не ме обиждайте! — повиши тон доктор Хейдък. — За възрастта си наистина се радвате на много добро здраве. Е, вярно, поизмъчи ви бронхитът, който не е безопасен за хора на вашата възраст. На тази възраст обаче е рисковано човек да живее сам. Ами я си представете, че някой ден паднете по стълбището или се подхлъзнете в банята? Ей така ще останете да си лежите и никой няма да ви чуе.
— Човек може да си представи какво ли не — каза мис Марпъл. — Мога да си представя как мис Найт ще се пребие на стълбището и как аз ще се стоваря отгоре й, след като отида да проверя какво става.
— Не трябва да се подигравате с мен — рече доктор Хейдък. — Вие сте стара дама и е редно за вас да се грижат по подобаващ начин. Ако тази ви компаньонка не ви харесва, заменете я с друга.
— Това невинаги е лесно — отвърна мис Марпъл.
— Открийте някоя ваша стара прислужница. Някоя, която да е живяла дълго време с вас и да ви е симпатична. Чудесно виждам, че тази стара кокошка ви дразни. Тя и мен би ме дразнила. Вашият племенник е един от най-четените автори в страната. Той би могъл да има грижата да ви открие подходяща компаньонка.
— Разбира се, че милият ми Реймънд би направил това — каза мис Марпъл. — Той е много грижовен. Не е лесно обаче да се открие подходящ човек. Младите хора си имат собствен живот. А колкото до старите ми верни прислужници, колкото и това да ми е неприятно повечето от тях измряха.
— Вие обаче сте жива — каза доктор Хейдък. — И ще живеете още дълго, ако се грижите за себе си.
Докторът се изправи.
— Няма защо да оставам повече тук — заяви той. — Нищо ви няма. Няма защо да ви губя времето с мерене на кръвното или на пулса. И вие сте засегната от тази възбуда, която е обхванала цялото село, макар и да не можете да научавате толкова много неща, колкото би ви се искало. Довиждане, че ме чака истинска работа. Имам осем или десет пациента с рубеола, половин дузина грипозни и един, за който имам съмнение за скарлатина. Да не говоря за редовните ми пациенти.
Докторът излезе, а мис Марпъл остана в леглото си с озадачен поглед. Нещо в думите му бе събудило някаква асоциация у нея. Нещо, свързано с болестите. Мис Марпъл решително отстрани подноса със закуската и се обади на мисис Бантри.
— Доли, ти ли си? Джейн се обажда. Искам да те попитам нещо. Слушай ме внимателно. Вярно ли е, че си казала на инспектор Крадък как Хедър Бедкок е разказала на Марина Грег една дълга и глупава история за това как била болна от дребна шарка и въпреки това станала от леглото, за да вземе автограф от нея?
— Горе-долу така беше.
— Дребна шарка ли беше болестта?
— Ами, нещо такова. През това време мисис Алкок ме занимаваше с някакви свои страхове относно пиенето на водка, та не слушах внимателно.
— А сигурна ли си — мисис Марпъл си пое дъх, — че не е казала „коклюш“?
— Коклюш ли? — в гласа на мисис Бантри се прокрадна удивление. — Не разбира се. Когато си болен от коклюш, не ти е необходимо да се пудриш и гримираш, за да не личи, че си болна.
— Да, да. Значи си запомнила, че й се е наложило да се гримира.
— Да, тя всъщност на това най-много наблегна, че й се е наложило да се гримира. А й личеше, че не е от тези жени, които ползват грим. Колкото до болестта, май си права. Май не беше дребна шарка. Да не би пък да беше копривна треска?
— Казваш го — рече хладно мис Марпъл, — защото самата ти веднъж бе хванала копривна треска и не можа да отидеш на една сватба. Безнадеждна си, Доли, съвсем безнадеждна.
Затвори грубо телефона, така че не можа да чуе протестния и удивен възглас на мис Бантри: