Выбрать главу

Мис Марпъл през това време я наблюдаваше.

Чери й заприлича на малко палаво котенце, изпълнено с пъргавина, веселие и радост от живота. Мис Марпъл си помисли още веднъж за Вярната Флоренс. Вярната Флоренс, разбира се, щеше да се справи с домакинството къде-къде по-добре от Чери (мис Марпъл така и не повярва на обещанията на Чери). Вярната Флоренс обаче беше поне на шестдесет и пет години ако не и на повече. А и щеше ли да й се иска тепърва да я изтръгват от корените й? Нищо чудно и да се съгласеше, тъй като бе много предана на мис Марпъл. Искаше ли обаче наистина мис Марпъл хората да се жертват заради нея? Не страдаше ли вече достатъчно от саможертвата и добросъвестността на мис Найт?

Чери пък, колкото и да не чинеше като къщовница, изпитваше искрено желание да дойде. А и притежаваше качества, които в този момент в очите на мис Марпъл бяха от изключителна важност. Добро сърце, жизненост и интерес към всичко.

— Разбира се — каза Чери, — не бих искала да правя нищо зад гърба на мис Найт.

— Не се безпокой за мис Найт — прекъсна я мис Марпъл, която вече бе взела решение. — Тя ще замине при една своя позната на име лейди Конуей в един хотел в Ландидно и ще се чувства много добре при нея. Ще трябва да уредим някои подробности, Чери, а и ще се наложи да поговоря със съпруга ти. Ако наистина смяташ, че тук ще ти бъде добре…

— Казах ви, че това място напълно ни устройва — рече Чери. — А и може да сте уверена в това, че ще си върша работата както трябва. Ако искате, мога да почиствам даже и с метла и лопатка.

От тази проява на великодушие мис Марпъл се засмя. Чери взе отново подноса от закуската.

— Е, аз по-добре да си гледам работата. Че тази сутрин закъснях, докато слушах какво е станало с клетия Артър Бедкок.

— Артър Бедкок? Какво му се е случило?

— Не знаете ли? Сега е в полицейския участък — заразправя Чери. — Помолили го да отиде и да „окаже съдействие на следствието“. Знаете какво означава това.

— Кога се е случило това нещо? — попита мис Марпъл.

— Тази сутрин — отвърна Чери. — Предполагам, че има някаква връзка с това, дето някога е бил женен за Марина Грег.

— Какво! — мис Марпъл отново приседна на леглото си. — Артър Бедкок е бил женен за Марина Грег?

— Така е — потвърди Чери. — Никой и хабер си нямаше за това, докато мистър Апшоу не го разказа. Той е бил командирован в Щатите няколко пъти от фирмата си, та знае много тамошни клюки. Това било много отдавна. Още преди тя да започне кариерата си. Били женени само една година или две, когато тя спечелила някаква филмова награда. Естествено, тогава й се видял вече недостоен за нея и се развели набързо, по американски. Артър Бедкок е кротък човек. Не искал да се шуми за тази работа, сменил си името и се завърнал в Англия. Много стара история, наистина. Според мен, вече не е от никакво значение. Обаче ето ти, полицията е решила, че това е достатъчно основание да се занимава с него.

— О, не — възкликна мис Марпъл. — Я прибери подноса, Чери, ако обичаш, и помоли мис Найт да дойде при мен. Ще излизам.

Чери отиде да изпълнява нареждането й. Мис Марпъл се облече и забеляза, че пръстите й леко трепереха. Дразнеше се, когато забелязваше, че възбудата се отразява на физическото й състояние. Тъкмо приключваше закопчаването на роклята си, когато влезе мис Найт.

— Търсила ли си ме? Чери ми каза…

— Извикай Инч — нареди мис Марпъл.

— Моля? — попита слисаната мис Найт.

— Инч — повтори мис Марпъл. — Извикай Инч. Обади се по телефона веднага да изпратят кола.

— А, да, имаш предвид таксиметровата фирма. Собственикът й обаче не се ли казваше Робъртс?

— За мен е Инч и винаги ще бъде Инч — отвърна мис Марпъл. Както и да е, нека веднага да изпратят кола.

— Искаш да се поразходиш ли?

— Ох, моля те, обади се веднага! Побързай, ако обичаш.

Мис Найт я изгледа с известно съмнение, но изпълни нареждането.

— Нали се чувстваме добре? — осведоми се тя с известно вълнение в гласа.

— И двете се чувстваме много добре — отвърна мис Марпъл, — специално аз се чувствам особено добре. Безделието не е и никога не е било черта на моя характер. Сега ще действам, откога чакам този момент.

— Да не би тази мисис Бейкър да ти е казала нещо, което да те е разтревожило?