— Нищо не ме е разтревожило — отвърна мис Марпъл. — Нали ти казах, чувствам се по-добре от всякога. Яд ме е, че бях такава глупачка, та не можах досега да се сетя. Всъщност, добре че тази сутрин доктор Хейдък каза нещо, което ме подсети. Дано само да си спомням добре думите му. Къде ми е медицинският справочник? — мис Марпъл даде знак на мис Найт да се отстрани от пътя й и с решителна крачка се отправи към стълбището. Сама откри необходимата й книга в един библиотечен шкаф. Взе я, погледна съдържанието, промърмори „страница 210“, разтвори я на въпросната страница, прочете нещо и кимна удовлетворено.
— Да… Много интересно. Много любопитно. Не вярвам някой да е съобразил. Едва ли щях и самата аз да се сетя за това, ако не бях намерила връзката.
След това отново поклати глава. Ако можеше да намери поне един човек да й потвърди…
Отново прехвърли през ума си всички описания на въпросната сцена…
Замисли се. Да, имаше такъв човек. Дали обаче щеше да й помогне. Никой не можеше с положителност винаги да разчита на викария. Беше твърде непредсказуем. Все пак, отиде до телефона и набра номера му.
— Добро утро, отче. Мис Марпъл се обажда.
— Радвам се да ви чуя, мис Марпъл. С какво мога да ви бъда полезен?
— Не знам дали не бихте могли да ми помогнете с малко информация. Става дума за партито, на което умря мисис Бедкок. Доколкото разбрах, вие сте се намирал непосредствено до мис Грег, когато са пристигнали мистър и мисис Бедкок.
— Да, така беше. Пристигнах малко преди тях, ако не се лъжа. Трагичен ден наистина.
— Прав сте. Доколкото разбрах, мисис Бедкок разправяла на мис Грег, че години преди това се били срещали на Бермудските острови. Че отишла да я види, независимо от това, че била болна.
— Да, така беше. Спомням си.
— А спомняте ли си дали мисис Бедкок й разказа от какво точно е била болна?
— Чакай да си спомня… Не беше шарка. Май беше рубеола. Да, точно така, рубеола. Много по-леко заболяване от шарката. Някои хора въобще не го усещат. Спомням си как братовчедка ми Каролайн…
Мис Марпъл решително пресече описанието на патилата на братовчедката Каролайн.
— Благодаря ви, отче — каза тя и след това затвори телефона.
Беше озадачена от викария. Начинът, по който той съумяваше да запомни някои неща, бе една от големите тайни на Сейнт Мери Мийд. Начинът, по който успяваше да забрави други, бе още по-голяма тайна.
— Таксито пристигна, мила — нахълта в стаята мис Найт. — Много старо е и не бих казала, че е много чисто. Не знам дали бива да се возиш на такава кола. Кой знае каква болест можеш да хванеш от нея.
— Глупости — прекъсна я мис Марпъл. Сложи си шапката, закопча лятното си манто и се отправи към таксито.
— Добро утро, Робъртс.
— Добро утро, мис Марпъл. Много сте подрани днес. Къде да ви закарам?
— В Госингтън Хол, ако обичате — каза мис Марпъл.
— Дали няма да е добре да те придружа, мила? — попита мис Найт. — Ще се преобуя само за секунда.
— Не, благодаря ти — отсече твърдо мис Марпъл. — Ще пътувам сама. Карай, Инч, искам да кажа, Робъртс.
Мистър Робъртс поде разговор едновременно с потеглянето.
— А, Госингтън Хол. Там вече всичко било променено. То къде ли вече не е променено. И този Нов квартал, да му се не види. Никога не бях предполагал, че и такива неща ще сполетят Сейнт Мери Мийд.
След пристигането си в Госингтън Хол мис Марпъл позвъни и пожела да говори с мистър Джейсън Ръд.
Приемникът на Джузепе, възрастен човек с неуверени движения, изрази съмнение в тази възможност.
— Мистър Ръд не приема никого без предварителна договореност, госпожо. Особено пък днес…
— Не съм си договаряла среща — каза мис Марпъл. — Ще го почакам, обаче — добави тя.
Отправи се към приемната и се устрои в едно кресло.
— Боя се, че тази сутрин това ще е абсолютно невъзможно, госпожо.
— В такъв случай ще почакам, докато стане следобед — каза мис Марпъл.
Новият иконом, претърпял поражение, се оттегли. След малко се появи един млад мъж с приятни обноски и бодър глас с лек американски акцент.
— Срещали сме се — каза мис Марпъл. — В Новия квартал. Вие ме попитахте как да стигнете до Бленъм Клоуз.
Хейли Престън добродушно се усмихна.
— Предполагам, че сте имала най-доброто желание да ми помогнете, но тогава ме заблудихте.