— Тя беше сменила пет съпрузи, нали? — попита мис Марпъл.
— Поне толкова. Първият не се брои, вторият бе някакъв чуждестранен княз или граф, третият — Робърт Тръскот, филмовата звезда. Това била уж голямата й любов, обаче бракът продължи само четири години. След това се омъжи за Айсидър Райт, драматурга. Това вече била сериозна и спокойна връзка, и от него имала дете. Винаги искала да има деца, даже наполовина осиновила няколко, но най-сетне постигнала истинско майчинство. Но после, доколкото си спомням, детето се оказало ненормално — олигофрен или нещо от този род, и именно тогава тя изпаднала в нервна криза, започнала да взима наркотици, зарязала си ролите и така нататък.
— Виждам, че си доста добре осведомена за нея — каза мис Марпъл.
— Естествено — отвърна мисис Бантри. — Заинтересувах се за нея, след като тя закупи Госингтън. За сегашния си съпруг е женена от две години и казват, че сега бракът й е съвсем наред. Той е продуцент — или май беше директор на продукция? Все ги бъркам тези работи. Бил влюбен в нея още от младини, но тогава бил съвсем неизвестен. Днес обаче е много познат в тези среди. Как му беше името? Джейсън. Джейсън Хъд, не, Джейсън Ръд, точно така. Спрели се на Госингтън, защото им бил много удобен за… — тук мисис Бантри се поколеба — … дали не беше за Елстри?
Мис Марпъл поклати глава.
— Не вярвам да е за там — каза. — Елстри е в Северен Лондон.
— Имам предвид новото киностудио. Хелингфърт, точно така. Все ми се струва, че звучи като финландско име. На шест мили от Маркет Бейзинг е. Сега тя ще снима там някакъв филм за Елисавета Австрийска, ако не се лъжа.
— Колко много неща знаеш за частния живот на кинозвездите — изненада се мис Марпъл. — Всичко това в Калифорния ли го научи?
— Не — призна мисис Бантри. — Тези неща обикновено ги научавам от списанията, които чета при своята фризьорка. На повечето от сегашните звезди не им знам дори името, но както вече ти казах, заинтересувах се от Марина Грег и мъжа й само защото станаха новите стопани на Госингтън. В тези списания пишат невероятни неща. Не вярвам и половината от тях да са верни. Та даже и една четвърт. Лично аз не вярвам, че Марина Грег е нимфоманка. Не вярвам, че е алкохоличка или че взима наркотици. По всяка вероятност не е изкарвала и тази страшна нервна криза, за която пишат, а просто е решила да си вземе малко почивка. Така или иначе, ще живее тук.
— Доколкото разбрах, ще пристигне следващата седмица — каза мис Марпъл.
— Толкова скоро? Аз пък разбрах, че на двадесет и трети ще организира благотворително парти в полза на болницата Сейнт Джон. Сигурно са ремонтирали къщата основно?
— Точно така — каза мис Марпъл. — Всъщност, според мен, щеше да им излезе много по-лесно, а по всяка вероятност и по-евтино, просто да я бяха сринали и построили друга на нейно място.
— Предполагам, че са построили допълнителни бани.
— Цели шест, доколкото разбрах. И корт. И басейн. И високи прозорци. Освен това, махнали са стената между кабинета на мъжа ти и библиотеката и помещението ще се използва за музикално студио.
— Артър би се обърнал в гроба си, ако можеше да види това. Нали знаеш, че не понасяше музиката, мила, беше музикален инвалид. Само да знаеш какво изражение придобиваше, когато някой добър познат ни поканеше на опера. Нищо чудно някой ден да им се яви като привидение — тук мисис Бантри направи малка пауза. — Да си чувала, мила, някой да е намеквал, че в Госингтън може да има призраци?
Мис Марпъл поклати глава.
— В Госингтън няма призраци — каза тя уверено.
— Това обаче не би попречило на хората да твърдят, че има — отбеляза мисис Бантри.
— От никого не съм чула такива приказки — повтори мис Марпъл и след кратка пауза продължи. — Знаеш, че хората не са глупави. Поне в селата.
Мисис Бантри я стрелна с поглед.
— Знам, че открай време мислиш така, Джейн. И няма да твърдя, че не си права.
След това внезапно се усмихна.
— Марина Грег ме попита, много тактично и любезно, дали няма да ми причини болка да виждам как в дома ми се настаняват чужди хора. Уверих я, че няма да ми причини никаква болка. Обаче, Джейн, ти чудесно знаеш, че Госингтън не беше наш дом. Не сме расли там като малки деца, а това е всъщност важното. За нас бе просто къща в имение, удобно за лов и риболов. Купихме я, когато Артър мина в запаса. Сега си спомням, че най-вече ни хареса заради това, че ни се видя лесна за поддържане. Сега се чудя как въобще е могло да ни дойде такова нещо на ум, като се сетя за всичките тези коридори и коридорчета. Бяха достатъчни само четирима слуги. Само четирима, помниш ли какви времена бяха? Какво чух впрочем за теб? — смени темата тя внезапно. — Че си се препънала и паднала. Тази жена, Найт, не би трябвало да те пуска да излизаш сама.