— Не виждам как е могла да ми разкаже лично какво е говорила, след като беше вече умряла, когато дойдох тук.
— Вярно е. Всичко, което знаеш, е, че тя е била болна и на легло, обаче въпреки това намерила сили да излезе и да отиде на някакво тържество, където присъствала Марина Грег, да я заговори и да вземе от нея автограф.
— Това го знам — каза Крадък нетърпеливо. — Това вече съм го чувал.
— Не си чул обаче най-важното словосъчетание. Това, което всички са пренебрегнали като несъществено — каза мис Марпъл. — Хедър Бедкок е била болна от рубеола.
— Рубеола? Та какво значение има това?
— Рубеолата всъщност е едно доста леко заболяване — поясни мис Марпъл. — Почти не се чувстваш зле. Получаваш някакъв обрив, който лесно може да се прикрие с пудра. Вдигаш температура, но не много висока. Чувстваш се достатъчно добре, за да можеш да излизаш и да се срещаш с хора, ако имаш такова желание. И разбира се това, че Хедър е споменала съвсем определено, че е била болна именно от рубеола, не е направило никому впечатление. Мисис Бантри например останала с чувството, че Хедър била болна от морбили или от копривна треска. По думите на мистър Ръд болестта май била „грип“, но естествено, това той го е казал умишлено. Самата аз обаче мисля, че това, което Хедър Бедкок е казала на Марина Грег, е, че била болна от рубеола, но въпреки това нарушила болничния режим и излязла да види Марина. И в това именно се крие ключът на цялата загадка, защото, виждате ли, рубеолата е крайно заразна. Много е прилепчива. Освен това, причинява и още нещо, което не трябва да се забравя. Когато една жена се зарази от рубеола в първите четири месеца от своята — тук мис Марпъл направи малка пауза поради викторианския си свян, — от своята бременност, последствията от това могат да бъдат ужасяващи. Детето може да се роди сляпо или умствено увредено.
Обърна се към Джейсън Ръд.
— Струва ми се, че няма да сгреша, мистър Ръд, ако кажа, че жена ви е родила умствено увредено дете и че никога не е успяла напълно да се съвземе от този шок. Открай време е мечтала да има собствено дете, а в крайна сметка появяването на дългоочакваната рожба на бял свят се е оказало трагедия. Трагедия, която тя никога не е забравила, никога не е пожелала да превъзмогне. Трагедия, която се е превърнала в незарастваща рана и през цялото време е разяждала душата й.
— Това е напълно вярно — потвърди Джейсън Ръд. — Още в ранната си бременност Марина заболяла от рубеола и лекарят й обяснил, че именно на това се дължало умственото увреждане на детето й. Обяснил й, че не става дума за някакво наследствено слабоумие или нещо от този род. Опитал се по този начин да я успокои, но не вярвам да е успял. Тя така и не научи как, кога и от кого е прихванала тази болест.
— Така е — каза мис Марпъл. — Въобще не го е знаела до момента, когато тук, в този дом, един следобед се явила при нея една напълно непозната жена и й го е казала. Нещо повече, изпитала е удоволствие, когато е направила това, дала й да разбере, че се гордее с постъпката си. С това, че е показала, според нея, смелост и решителност, като, независимо от болестта си се гримирала и излязла, само и само за да види любимата си актриса и да вземе от нея автограф. Цял живот се е гордяла с тази си постъпка. Хедър Бедкок, разбира се, в никакъв случай не е имала лоши намерения. Никога никому не е мислела да сторва зло, обаче няма никакво съмнение, че хора като нея и като моята стара приятелка Елисън Уайлд са способни да сторят големи злини не защото са лишени от доброта — те са добри по душа, а защото никога не им е присъщо да се замислят за начина, по който техните действия биха могли да засегнат другите. Когато правят нещо, те винаги мислят единствено за това, какво значение имат действията им за самите тях и въобще не им идва на ум как биха могли да се отразят на някой друг.
Мис Марпъл кимна замислено и продължи:
— С други думи, тя е умряла заради нещо, което сторила в миналото. Можете да си представите как се е почувствала в този момент Марина Грег. Мисля, че мистър Ръд ще ме разбере добре. Според мен Марина никога не е преставала да таи дълбока омраза към непознатия причинител на нейната трагедия. И изведнъж се среща с него лице в лице. Отгоре на всичко тази жена е била весела и самодоволна. За Марина това вече се е оказало прекалено. Ако е била в състояние този миг да разсъди, да размисли, да погледне трезво на нещата, щяло е да стане друго. Това обаче не се е случило. Пред очите си виждала само жената, която я лишила от щастие, като разрушила здравето и живота на детето й. Пожелала да я накаже. Пожелала да я убие. За нещастие, оказало се, че й е по силите да направи това. Носела със себе си онова успокоително средство, „Калмо“. Доста опасно лекарство, с чиято дозировка трябва да се внимава. Всичко станало много лесно. Наляла го в собствената си чаша. Решила, че ако случайно бъде забелязана, това нямало да направи вероятно никому впечатление, тъй като всички били свикнали да наблюдават как тя по един или друг повод взима успокоителни. Възможно е действието й да е било забелязано от един-единствен човек, но аз по-скоро се съмнявам в това. Предполагам, че мис Зелински е разчитала само на предположенията си. Марина Грег оставила чашата си на масата и след това успяла да блъсне уж неволно Хедър Бедкок така, че тя да разлее чашата си върху новата си рокля. И тук вече настъпва една загадка, дължаща се на факта, че хората не могат да се научат да използват правилно местоименията.