Той продължи, когато отново останаха сами.
— От персонала ми се изисква повече, а не само способности. Искам хората ми да са всеотдайни, а това е нещо, което ти липсва. За година и половина, откакто си тук, си отсъствала шест месеца. Насърчавам лекарите да имат и други интереси освен по специалността си, стига това да не пречи на работата им. Боя се, че твоите приключения са се превърнали в пречка за професията ти.
— Приключенията ми дадоха научни материали за две публикации за химията на стреса — раздразнено възрази Аника.
Зехт остана невъзмутим.
— Не си назначена за лекар изследовател. Дори да беше така, не беше необходимо да ходиш на четириседмична алпинистка експедиция в Хималаите, за да събереш информацията, и го знаеш. Публикациите, които пишеше, са само оправдание.
Той говореше сякаш по телефон и гледаше някъде над главата й, за да не види агресивния пламък в очите й. В подобни моменти Аника мразеше ръста си — малко повече от метър и петдесет. По време на конфронтация ниският ръст даваше предимство на опонента. Зехт трябваше само да гледа над главата й, за да я изолира от разговора.
Аника искаше да отрече обвиненията му, но не би го излъгала. Той имаше право. Публикациите наистина й служеха да легитимира факта, че иска да се катери по планини или да изследва джунгли.
Зехт най-сетне я погледна в очите.
— Исках да говорим преди да заминеш за Арктика и да ти кажа, че трябва да вземеш решение. Ще отсъстваш три седмици и когато се върнеш, ще установиш, че търпението ми се е изчерпало. Няма да има повече пътувания и експедиции. Ще работиш във всяка смяна, която ти определя, без да се оплакваш, или ще бъдеш уволнена. Ясен ли съм?
Аника отдавна знаеше, че трябва да вземе това решение, което несъмнено ще повлияе върху остатъка от живота й, и не желаеше този женомразец да й го казва.
— Разбираш ли, доктор Клайн? — повтори Зехт.
— Разбирам. — Колкото и язвителни да бяха думите му, Аника нямаше да извърне глава.
Гласът му стана по-мек.
— Ти имаш талант на лекар като баща си. Не го зарязвай, защото искаш да си играеш в планините. Време е да пораснеш и да поемеш отговорността на професията си. Всеки, който би подслушвал, би могъл да реши, че Зехт проявява разбиране. Но споменаването на баща й беше опит да я нарани колкото е възможно по-дълбоко. Приятелите и познатите й знаеха колко много означават за нея спомените за баща й. Аника бе станала лекар като него.
Без да пророни нито дума повече, Зехт тръгна, оставяйки я обзета от бурни чувства. Тя не се притесняваше, че може да я уволни. С квалификацията и практиката си Аника можеше да си намери работа навсякъде в Германия и дори в целия свят. Тя беше разстроена от решението, което трябваше да вземе — дали да остане лекар от уважение към отдавна починалия си баща, или да се откаже, за да се отдаде на личните си интереси.
Тръсна ядосано глава, за да не допусне дилемата да помрачи въодушевлението й от предстоящата експедиция в Гренландия. Макар че трите седмици в най-отдалечената полярна научноизследователска станция съвсем не бяха най-голямото изпитание, пред което се бе изправяла, тя почувства, че вълнението вече измества ултиматума на Зехт. Нещо й подсказваше, че отговорът на дилемата й чака в ледената пустош на Арктика, и изгаряше от нетърпение да разбере какъв е.
Ню Йорк Сити
Филип Мърсър бе ходил в някои от най-кошмарните дупки по света, но не можеше да си спомни по-противна смрад от нюйоркските боклукчийски камиони през лятото. Тромаво движещите се превозни средства прибираха боклука по Амстердам Авеню и от зеещите им капаци се процеждаше постоянен поток влажни отпадъци. Ученият у него изпита нездраво любопитство да разбере какво толкова зловонно се изхвърля, но интересът му не беше толкова силен, че да пренебрегне вонята. Ако знаеше, че ще бъде подложен на това наказание, Мърсър щеше да накара таксито от летището да го закара до мястото, където отиваше, вместо да върви от Мидтаун.
Той прекоси Кълъмбъс и тръгна на север покрай много по-приятно ухаещия Сентрал Парк Уест. Утринното слънце огряваше тротоарите. Мърсър съблече велуреното си яке и го преметна на ръката си. Портиерите в униформи почти не му обръщаха внимание, докато минаваше покрай сградите от гранит и варовик, където се намираха най-скъпите апартаменти в света. Месинговите перила на стълбите блестяха като злато.
Между Седемдесет и девета и Осемдесет и първа улица се издигаше огромният Музей по естествена история — любимото му място в града. Ако по-късно му останеше време, щеше да се върне да разгледа новия Център за земята и космоса. Той спря, както винаги правеше, за да погледне статуята на Теодор Рузвелт на западния вход на Сентрал Парк. От двете й страни имаше стени, на които бяха издълбани определения от една дума за безспорно най-динамичния президент на Съединените щати. Сравненията между Мърсър и Теодор Рузвелт бяха неуместни. Държавник. В продължение на година Мърсър имаше дипломатически номера на ягуара си като подарък от Обединените арабски емирства, но това не се броеше. Писател. Докторската дисертация на Мърсър от университета Пен за методите в минното дело и камено-ломните известно време бе използвана като учебник. Войник. Мърсър не беше в армията, но бе виждал повече битки от Теодор Рузвелт. Губернатор. Не. Президент. Никога. Изследовател. Мърсър отиваше на съвещание в Топографското дружество, клуб на изследователи, в който Рузвелт не бе членувал. А за останалото изобщо не можеше да претендира. Но кой ли можеше?