— Марти, трябва ми помощ! — изкрещя той.
— Зарежи това. Да се махаме оттук.
Макар че се ядоса, Мърсър не можеше да обвини Марти Бишоп. Най-умното нещо беше да затворят люка и да се разкарат оттам. Но Мърсър нямаше намерение да бяга. Не и когато имаше възможност да сложи край на тази история веднъж завинаги. Кутиите на Пандора висяха несигурно, а ако се съдеше по ширината на фиорда и височината на планините, заливът беше дълбок поне хиляда фута. Повече от достатъчно.
— По дяволите, Марти, довлечи си задника!
Дирижабълът бавно набираше скорост и след няколко минути щеше да се издигне. Мрежите се влачеха по спокойните води и след двайсетина секунди щяха да минат по предната палуба на подводницата. Огромният въздушен кораб закри слънцето, приближавайки се към Мърсър, и сянката му се разпростря над залива.
— Какво искаш? — Марти се появи от люка. Твърдият му глас контрастираше на обезумелите очи.
— Вземи това. — Мърсър му даде шмайзера на Айра. — Насочи го към хеликоптера, ако се приближи, или към „Ньорд“, ако онези типове отново се организират.
— Никога през живота си не съм стрелял. Ами ако се наложи да сменя пълнителя?
— Ако ти трябват толкова много амуниции, това вероятно ще означава, че аз ще съм мъртъв.
Мърсър нервно презареди оръжието си. Хеликоптерът беше на четиристотин метра и пътниците наблюдаваха сцената от безопасно разстояние. Пистолетът на Рат не беше достоен съперник на шмайзера. Мъжете на „Ньорд“ бяха намерили укритие зад техническите съоръжения. Те поглеждаха към подводницата и от време на време стреляха. Изглеждаха доволни от патовата ситуация, защото това даваше на дирижабъла време да се изтегли.
— По дяволите! — изруга Мърсър и изстреля един откос по кораба, доволен от искрите от оловото върху стоманата. После прескочи перилата на мостика от другата страна на купола и скочи на палубата. Хеликоптерът на Рат бръмчеше над него, но когато Мърсър вдигна оръжието си, отново се отдалечи. Рат стреля, но не улучи. Дирижабълът беше точно над главата на Мърсър и се извисяваше като четиридесететажна сграда. Дори да изпразни пълнителя в корема му, щеше да бъде все едно да наплюе слон, затова Мърсър не му обръщаше внимание. Той искаше да се добере до въжетата, които бяха опънати от носа на „Ньорд“ и минаваха над подводницата. След няколко секунди въздушният кораб щеше да се отдалечи и да ги издърпа. Мърсър трябваше да прекоси десет метра метална повърхност, докато неизвестен брой стрелци го държаха на прицел. Устата му пресъхна. Кракът му пулсираше от болка. Сега или никога!
— Прикривай ме, Марти! — Мърсър не беше сигурен, че Бишоп го е чул от бръмченето на дирижабъла, но въпреки това побягна.
Стрелбата започна веднага. Марти отвърна на огъня. Мърсър притича по палубата, стигна до люка и залегна. Около него свистяха куршуми. Той се изправи и стреля вляво. Въжетата бяха дебели поне седем сантиметра. Едното се плъзна над палубата. Мърсър коленичи, изстреля остатъка от пълнителя по „Ньорд“ и хвърли оръжието. Бяха му необходими и двете ръце, за да сграбчи въжето, което беше хлъзгаво и натежало от морската вода. Той хукна обратно към купола, докато Марти стреляше по мъжете на кораба. Дирижабълът дръпна грубото въже, което одра кожата по ръцете на Мърсър. Оставаха само петдесет фута, преди краят да се изплъзне от пръстите му.
Мърсър погледна нагоре и видя, че хеликоптерът се е върнал. Рат сигурно бе разгадал намеренията му и идваше да го спре. Дрехите на германеца се развяваха от въздушната струя на ротора. Шумът заглушаваше изстрелите, но по отката на ръката, с която държеше пистолета, личеше, че Рат стреля. Мърсър уви въжето около перилата.
Предупреждението му към Марти бе заглушено от бръмченето на дирижабъла, и всичко, което му оставаше да направи, бе да се моли, когато се хвърли от подводницата. В металния корпус рикошираха още куршуми.
Леденостудената вода спря дъха му и прониза като с нолс черепа и ставите му. Раненият му крак се схвана. Дрехите му бързо се намокриха и натежаха и Мърсър усети, че го теглят към дъното. Той започна да рита и успя да събуе апреските си, но трудно изплува нагоре.
Главата му се показа над водата. Мърсър протегна ръка и се хвана за една от множеството цепнатини в корпуса на подводницата. „Бел Джетрейнджър“ отново се скри от погледа му, вероятно прогонен от Марти. Мърсър се опита да се изкатери на подводницата и усети, че някой го докосва. Той вдигна глава и видя, че Аника Клайн е протегнала ръце към него. Тя сигурно бе отишла при Марти на мостика и бе излязла на палубата след като Мърсър бе скочил във водата.