— Ервин е много по-издръжлив, отколкото изглежда — каза Марти.
— Определено.
— И така — започна Мърсър, — добрата новина е, че имаме достатъчно бренди за импровизиран купон. А лошата е, че не можем да поканим гости, тъй като изглежда няма да успеем да стигнем до населено място. Айра каза, че двигателят няма да издържи повече от пет часа. Това означава, че ако продължим на изток, ще спрем далеч преди Исландия, а ако завием на юг, няма да стигнем и до Кулусук.
— Какви са възможностите за избор? — попита Аника, убедена, че Мърсър ще намери изход.
— Едната е, че няма да стигнем до Кулусук, а втората, че няма да стигнем до Исландия. Това е всичко.
— А може ли да се върнем до гренландския бряг и да чакаме да ни спасят? — попита Марти.
Мърсър поклати глава.
— Съмнявам се дали някой ще ни намери. Не забравяйте, че това е едно от най-отдалечените места в света. Дори да намерим къде да слезем на брега, храната ни е на привършване и без средство за комуникация отново Ще бъдем в безизходно положение.
— Имаме оръжия. Може да ловим тюлени — каза Марти.
— Щом „Ньорд“ потегли, Рат ще ни търси по брега. При първото прелитане ще забележи подводницата от хеликоптера. Ако мислите, че ще се потопим, докато той си тръгне, забравете. Ние знаем за кутиите на Пандора и Рат няма да ни остави на мира, докато не се увери, че сме мъртви. Никой не каза нищо, никой не възрази. Страхът им сякаш смрази още повече командния пункт.
— Имаме и трета възможност. — Ервин Пул бе застанал на стълбите. Горната част на тялото му бе увита в бинтове. Счупените му очила бяха залепени с хирургичен пластир. — Чух какво говорите.
Аника се приближи до него и го заведе да седне зад чертожната маса. Изражението й издаваше смесица от загриженост и безпокойство. Тя му бе забранила да става от леглото, но решителността, изписана на лицето му, я накара да пренебрегне предупреждението си. Ервин се разтрепери. Кожата му изглеждаше сивкава на слабата светлина. На чертожната маса лежаха карта на Датския пролив, пистолет „Маузер“ и бордовият дневник.
— Къде се намираме? — попита той.
Мърсър посочи място на осемдесет мили от крайбрежието на Гренландия, малко на юг от фиорда, откъдето бяха избягали.
— Днес е петнайсети, нали? Довечера през пролива ще мине кораб, който ще бъде тук след около пет часа.
— Оттук не минават много кораби — каза Мърсър. — Откъде знаеш?
— Друг член на братството на Юмрука на Сатаната е на борда. У него е последната икона, поръчана от Распутин, онази, която Леонид Кулик не е успял да унищожи.
Изведнъж прозрението осени Мърсър.
— Вселенският събор на борда на „Императрица на моретата“?
— Да. Папата връща иконата на руската православна църква и брат Анатолий Ватутин е там, за да я получи.
Мърсър се замисли.
— Когато се запознахме, ти спомена, че „Императрицата“ ще мине през пролива. Стори ми се странно, че знаеш маршрута, като се има предвид, че това е тайна. Значи колегата ти на кораба ти е казал разписанието.
— Точно така.
— Защо корабът плава толкова далеч на север? — попита Аника.
— За да се възползва от зрелищното Северно сияние, предизвикано от максимума на слънчевата активност.
Мърсър не обичаше случайните съвпадения и се усъмни. Той смяташе, че има друга причина „Императрица на моретата“ да плава в тези води, но не сподели тази мисъл.
— Сигурен ли си в информацията? Гласът на учения стана по-твърд.
— Абсолютно. Преди да отплават, най-видните делегати трябваше да одобрят маршрута. Брат Анатолий открадна разписанието от архиепископ Олкраншчи, който е негов водач на събора.
Мърсър видя, че групата е разединена в мненията. Моментът не бе подходящ за гласуване. Щеше да бъде по-разумно, ако сам вземеше решение.
Беше излагал на риск други хора и себе си много пъти през годините и бремето на отговорността никога не беше леко. Петимата оцелели имаха доверие в него и като техен водач Мърсър беше длъжен да направи необходимото. Той бе научил, че животът не се състои във вземането на правилни решения. Истинската проверка беше да можеш да намалиш до минимум последиците от грешните. А през последните седмици Мърсър бе взел много погрешни решения и сега имаше шанс да изглади нещата.
— Аника, нека Хилда да държи курс сто и четири градуса. Марти, изтичай до машинното отделение и кажи на Айра да увеличи тягата колкото му стиска.
Заповедите му бяха изпълнени мигновено.
— Ще изляза навън. — Гласът му изведнъж стана дрезгав, сякаш нещо заседна в гърлото му. — Нуждая се от чист въздух.
Океанът беше спокоен като езеро. Безоблачното небе Потъмняваше и високо горе вече се появяваха първите вълни светлина. Северното сияние щеше да бъде зашеметяващо. Освен това светлината му щеше да озари носещите се по водата айсберги и да им осигури достатъчно време да ги заобикалят. Мърсър дръпна качулката на анорака над главата си и пъхна ръце в джобовете. Стоя сам на мостика половин час. Аника подаде глава през люка и без да каже нищо, му даде две протеинови блокчета за вечеря. Двамата задъвкаха мълчаливо. Аника не откъсваше очи от лицето му.