— Проклето копеле! — изкрещя Айра. — Мръсно лайно! Можеше да се представиш по-добре.
— Трябва да говориш нежно на машините, шефе — извика Мърсър.
— Двигателят е немски. Те обичат грубостите. — Айра отиде при останалите. — Съжалявам, пътници. Автобусът беше дотук. В акумулаторите има киселина още за двайсетина минути, ако пълзим бавно.
Мърсър прегледа картата и координатите.
— Ще бъдем точно пред „Императрица на моретата“, когато мине през пролива. Ако ни провърви, няма да е необходимо да искаме толкова много от акумулаторите.
— Мислил ли си как ще се качим на борда на кораба? Куполът има антирадарно покритие, затова няма да ни засекат. Дори да се появим в радарите им, ще приличаме на малък айсберг, през който „Императрицата“ ще мине без проблем.
— Точно на това се надявам — отговори Мърсър. — Виждал ли си снимка на кораба? „Императрицата“ е огромен катамаран. Между двата корпуса може да се спускат лодки. Ще застанем така, че да попаднем в канала и корабът да мине над нас. Щом се изравним с пристана, ще се прехвърлим.
— Да ме вземат дяволите! — Айра кимна с възхищение. — Учителите в училище сигурно са те мразили.
— Защо?
— Защото имаш готов отговор за всичко.
— Мърсър — извика Марти, който чакаше навън вече половин час. — Виждам кораба. Изглежда ще мине от дясната ни страна.
Мърсър отиде на мостика и взе бинокъла от ръцете му. „Императрица на моретата“ блестеше като малък град на светлината на Северното сияние и беше изключително красив. Наистина щеше да мине от дясната им страна.
— Добре. Да слезем да се приготвим да насочим подводницата.
Докато корабът се приближаваше, Мърсър изчисли скоростта и посоката му. Подводницата запълзя напред с малка част от нормалната си мощност. Щяха да извадят късмет, ако успееха да застанат на пътя на бързо приближаващото се чудовище с тегло сто и петдесет хиляди тона.
Те насочиха носа на подводницата право към „Императрица на моретата“.
— Добре. Поддържайте този курс. Аника и Хилда да заведат Ервин на предната палуба.
През бинокъла Мърсър ясно видя двата корпуса на кораба и зеещия канал между тях. Той продължи да издава заповеди, за да бъде сигурен, че подводницата се насочва правилно. Корабът се приближи още и той видя прозорците в предната част на широката му надстройка.
— Господи, колко е огромен!
Трябваше да минат точно по средата между двата корпуса, за да не се блъснат в единия и после в другия. И най-лекият удар би преобърнал подводницата.
— Айра — извика Мърсър, — когато ти дам заповед, подай пълна тяга. Марти, ще трябва да насочиш подводницата наляво или надясно, за да се приближим до пристана на кораба. Ще ти кажа накъде, когато влезем между корпусите.
— Добре.
Вълните, предизвикани от движението на „Императрицата“, стигнаха до подводницата и я разтърсиха силно, преди да е влязла в канала между корпусите и да е намерила средата.
След малко те се озоваха под главната част на огромния плавателен съд. Корабът бързо пореше водата около тях. Долната част на надстройката се извисяваше на трийсет фута над повърхността на океана. От вътрешната страна вляво струеше достатъчно светлина, за да видят мозайката на тавана, която бързо премина пред очите им като неясно петно.
Мърсър бе захласнат като останалите, но излезе от унеса.
— Айра, пълен напред и напълни резервоарите. — Мърсър се вторачи в двата корпуса и забеляза подобен на ниша пристан в лявата страна на кърмата и високи врати за големи плавателни съдове. — Марти, завърти кормилото десет градуса наляво и сме там.
Марти и Айра хукнаха нагоре по стълбата. Подводницата вече бе увеличила скоростта и зави наляво. Движеше се много по-бавно от кораба, но така щеше да бъде по-безопасно, докато скачат на площадката. Всички се събраха на предната палуба. Марти носеше раница с документите от пещерата и бордови дневник. Мърсър държеше шмайзера и маузера. Айра бе взел за сувенир дешифриращата машина „Енигма“ от радиопредавателя на подводницата.
Резервоарите се изпълваха с вода, докато подводницата се движеше към пристана. Докът представляваше дълъг перваз от фибростъкло, вграден в корпуса. През люка се влизаше във вътрешността на кораба, а малко по-нататък се намираха големите врати на трюма за екскурзионни лодки.
Макар че прозорците бяха малки, от време на време се виждаха хора в каютите. Едно от лицата се показа на нивото на очите им само на няколко метра от тях. Всички започнаха да махат радостно. Стреснатият човек, възрастен свещеник, замига бързо и когато отново погледна, те бяха отминали.
— Това ще го накара да се откаже от обредното вино.