— Дотук добре.
— Какво ще стане, ако срещнем истински будисти?
— Ще се молим да помислят, че сме дали обет да мълчим.
Стигнаха до единия от двата огромни атриума на кораба, минаха по моста до водопада, погледнаха надолу и видяха група равини, които бъбреха в бар с пиано, заобиколен от буйна растителност. Северното сияние проникваше дори през светлината на лампите и хвърляше трептящи ивици цветове по всяка повърхност, която докоснеше. Особено ярките отблясъци предизвикваха възклицания на възхищение от хората, които стояха до перилата на атриума с множество нива.
Тълпите се сгъстиха, когато тримата се приближиха до трапезарията в централната част на „Императрица на моретата“. Шумът от разговорите се засили. Повечето хора не им обръщаха внимание, но двама наблюдателни сикхи се вторачиха в тях, когато влязоха в огромното помещение. Мърсър не знаеше дали това е враждебност между различните култури, нито дали облеклата им са заблудили мъжете с тюрбани. Той хрисимо наведе глава и мина покрай тях. И тогава се блъсна в човек, облечен в черно.
Мъжът се обърна и ядосано каза нещо на немски.
Мърсър онемя. Германецът беше от „Геопроучвания“! И не беше в свещенически дрехи, а в униформа. Мъжът отново каза нещо и заби пръст в гърдите на Мърсър.
— Унгалабу — бързо изрече Мърсър и сведе глава в знак на извинение. — Ее ала хабоба.
Главорезът на Гюнтер Рат продължи да го гледа гневно, но Мърсър извърна глава. По ребрата му потече струйка пот. Германецът се ухили подигравателно, обърна се към съотечественика си зад него, каза нещо обидно и се изсмя. Не беше познал Мърсър.
Тримата изчакаха охранителите да се отдалечат от тях и се наредиха на опашката пред бюфета.
— Откъде знаеш тибетски? — прошепна Айра.
— Не знам — усмихна се Мърсър. — Но и той не знае. Ще седнем на маса близо до тяхната, за да може Ервин да подслушва разговора им.
— Не виждам Ватутин — каза Пул, след като набързо огледа помещението.
— Щом си намерим места, разходи се и огледай по-внимателно. Ако не е тук, може би ще трябва да го потърсим на палубата.
Мърсър изгаряше от желание да опита великолепните ястия, но сложи в чинията си само зеленчуци и ориз, спазвайки будисткия обичай. Обаче когато стигна до деликатесите, направи два големи сандвича и ги пъхна в джобовете на мантията си. Готвачът го погледна учудено, но Мърсър всъщност не бе първият, който нарушаваше навиците си на хранене по време на това пътуване.
На масата за десет души, възможно най-близката до германците, седяха само двама — мъж и жена, каквито Мърсър бе виждал само в Холивуд. Мъжът бе облечен в лъскав син костюм от кожа на акула и риза и връзка в същия цвят. Перуката стоеше като мъртво животно на главата му. Жената се бе напъхала в сребриста рокля. Деколтето стигаше до зърната на силиконовите й гърди. Буйните й коси бяха изрусени и прибрани на висок кок. Гримът й щеше да е комичен, ако не беше толкова подходящ за силно опънатото йот пластични операции лице. Изкуствените й мигли бяха дълги и гъсти.
Мърсър поиска с поглед разрешение да седне.
— Абсолютно — изфъфли мъжът, пред когото имаше три празни и една пълна чаша. — Аз съм Томи Джо Фаркуър, а това е съпругата ми Лорна. Ние сме от Съединените американски щати.
— Господи! — изписка с пронизителен глас Лорна. — Колко е хубаво да имаме компания. Не знам защо вече никой не иска да сяда при нас.
Мърсър направи жест на съчувствие и сложи в устата си ориз, за да не се изсмее.
Томи Джо подпря лакти на масата.
— Приели ли сте Иисус като личен спасител, господа? — попита той със сериозно изражение, придобито през годините работа като продавач на употребявани коли.
Мърсър налапа още храна, преди да е преглътнал първата хапка.
— Предполагам, че не сте, съдейки по шантавите ви одежди. Знам, че вината не е ваша, затова не ви упреквам. Но смятам, че е време да преосмислите пътя, който сте избрали. Никога не е късно да намерите Христос.
— Томи Джо знае какво говори — изгука Лорна. — Показват го по телевизията.
Мърсър подскочи, когато усети натиск върху слабините си. Той внимателно протегна ръка под масата, опасявайки се, че ще хване пръстите на Лорна, но сграбчи нещо топло и пухкаво. Малки и остри като игли зъби се забиха в палеца му. Мърсър изохка и дръпна ръката си, хвърляйки пекинеза на семейство Фаркуър на съседната маса. Кучето бе надушило сандвичите в джобовете му.
— Пуки, лошо момче. Връщай се в чантата.
Без да обръща внимание на отвратените гости на заведението, пекинезът предизвикателно вдигна крак до вазата с цветя в средата на масата, пусна еднаединствена капка, мина през чиниите, скочи на пода и се сви в чантата, която Лорна носеше за него.