Хората на другата маса станаха.
— Ако не приемете Христос, в сърцето си, никога няма да намерите спасение — с пиянски глас продължи Томи Джо. — Ще ви бъде отказана вечната му любов в рая и ще бъдете хвърлени в ада. Представям си какви езически неща сте вършили, но не се тревожете. При мен има специална програма, за да помагам на всякакви хора да намерят Неговата светлина, включително хомосексуалисти. Щом Иисус може да прости на тях, ще прости и на вас, че се молите на крави, фалшиви идоли и други подобни.
— Скъпи, мисля, че те не те разбират — каза Лорна в първата пауза, откакто Мърсър и Айра бяха седнали при тях. — Говорите ли американски?
Мърсър сви рамене и за да не се разсмее на глас, си напомни, че хората на Рат са зад него.
Томи Джо заряза фасадата си за пред публика.
— Безбожни езичници!
— Мисля, че по-младият е симпатичен. — Лорна погледна многозначително Мърсър.
— За теб всеки в панталон е симпатичен. — Томи Джо блъсна настрана препълнената си чиния и изгълта остатъка от уискито си.
— Но те не са с панталони — възрази Лорна с логиката и упорството на дете.
— Млъкни. — Фаркуър се изправи и залитна. — Да вървим да намерим бар.
— Искам да поговорим още с тези двамата.
— Говори колкото искаш. Те не те разбират — каза той и тръгна.
Лорна се поколеба дали да не остане, но после се усмихна на Мърсър и Айра и последва съпруга си.
— Напомни ми да се откажа от американското си гражданство, когато се върнем — прошепна Ласко в ухото на Мърсър.
Мърсър огледа помещението и забеляза Ервин, който си проправяше път към тях. Мрачното му изражение показваше, че не е открил отец Ватутин. Той седна и машинално изяде постната храна в чинията си, като се опитваше да чуе разговора зад него. Двамата главорези на Рат ядяха като вълци и след няколко минути приключиха и тръгнаха.
— Чу ли нещо? — попита Мърсър, когато германците се отдалечиха.
— Мисля, че са взели една от кутиите! — отговори Ервин.
Мърсър се вцепени.
— Сигурен ли си?
— Не съм категоричен, но така мисля. Говореха за някакъв товар, прехвърлен от хеликоптера на Рат на моторницата, с която са дошли дотук.
— По дяволите! От бежанци се превръщаме в заложници.
Единствената кутия с отломки от метеорита беше у Рат и това означаваше, че той има пълен контрол върху „Императрица на моретата“. Гюнтер Рат можеше да я отвори, когато поиска, и да осъди някои от най-известните духовни водачи в света на неописуема смърт. Мърсър затвори очи, опитвайки се да прогони образа на кораба като ковчег с мъртъвци, обречен вечно да се носи в океана с палуби, отрупани с хиляди радиоактивни трупове.
Целта му да спаси оцелелите вече не беше достатъчна. Не можеха да оцелеят, ако Рат отвореше кутията на Пандора. Трябваше сам да го спре. А ако онази еднаединствена кутия напуснеше кораба, целият свят щеше да бъде в опасност.
— Освен това споменаха, че с тях има пленник — добави Ервин. — Някой, който ги е вкарал на борда, без да предизвика подозрения.
— От кого може да се нуждае Рат, по дяволите? — попита Айра. — Трябва да е високопоставен човек в „Кол АГ“.
— Очевидно не е достатъчно високопоставен — отбеляза Мърсър и се обърна към Ервин. — Не видя ли приятеля си свещеника?
— Не. Трябва отново да опитаме да се свържем с каютата му по телефона в коридора.
Мърсър скочи и даде на Айра двата сандвича.
— Вие двамата се обадете и се върнете в гаража за лодки.
— Къде отиваш?
— В комуникационния център да се обадя на Дик Хена. Рат може и да не позволява на пътниците да говорят от каютите си, но аз не вярвам, че комуникациите са прекъснати. Каквото и да се случи с нас, трябва да съобщим за кутията.
Мърсър излезе в коридора и погледна часовника си. Трийсетте минути, които бе обещал на Аника, бяха изминали. Той се огледа и забеляза двамата германци, които вървяха по моста над атриума. Щом Рат се нуждаеше от връзка, за да го качи на кораба, тогава на Мърсър щеше да му трябва точно този пленник, за да го вкара в комуникационния център. Той тръгна след германците.
Главорезите завиха по една от висящите палуби за разходка и минаха покрай тъмните витрини на магазини с надписи „Гучи“, „Мовадо“, „Армани“, „Шанел“ и „Годива“. Мърсър се движеше на разстояние от двамата мъже, за да се крие в оредяващата тълпа, а и просто не можеше да върви бързо с дървените сандали. Маузерът бе затъкнат в колана му и той пъхна ръка под мантията си, за да го достигне по-лесно.
Двамата германци завиха по няколко коридора и спряха пред асансьора. Кабината дойде и те се качиха. Дигиталният брояч показа, че асансьорът се спуска към долната палуба, където бе пристанът.