— Но подводницата така и не пристигнала и германците се отказали от проекта Пандора.
— Точно така. След войната американските военновъздушни сили научили за това от учените, участвали в операция „Кламер“ — една от първите наши ракетни програми. Те приели радиацията от кутиите на Пандора като потенциално американско оръжие и построили базата Кемп Декейд за издирване на пещерата. След няколко години търсене военните се отказали и заявили, че цялата история е неосъществима мечта на Хитлер и не съдържа истина.
Мърсър си спомни за разговора си с Елизебет Розмундер. Тя го бе попитала дали знае защо американското правителство ще иска да направи град под ледовете като Кемп Декейд. Сега той знаеше отговора. Едва успя да прогони гнева, за да чуе думите на Айра.
— Шейсет години по-късно „Кол Индъстрис“ неочаквано купува „Геопроучвания“ и планира да построи полярна научноизследователска база близо до предполагаемото място на пещерата. В старите документи се намеква, че „Кол“ е била свързана по някакъв начин с проекта Пандора, без да се споменава нищо определено, което можем да използваме в съда. ЦРУ не пожела да рискува, защото в „Кол“ може би знаеха нещо, което не ни беше известно, и реши да премести базата на старото място, за да ги заблуди.
— А историята, която Чарли Брус ми разказа, че датското правителство е режисирало всичко?
— Това всъщност беше операция на ЦРУ, за да ме вкарат в експедицията за Гренландия. Бях включен, за да следя хората на „Геопроучвания“, в случай че пещерата наистина съществува и те се опитат да я намерят. В Исландия чака военен щурмови екип, ако се наложи да попречим на „Кол“ да осъществят намеренията си.
— Значи не си бил командир във Флотата?
— Изпратиха ме точно заради военноморския ми опит.
— Разбира се! — възкликна Мърсър. Знаели са, че там има подводница, и са искали човек с подходяща подготовка. Затова знаеш толкова много неща за този тип немски подводници.
— Преди да замина за Гренландия, прекарах две седмици в Музея за наука и индустрия в Чикаго и разгледах подобна подводница. Наистина съм бил командир. Плавах с подводници, но после ме прехвърлиха в разузнаването. Напуснах като заместникшеф на военноморското разузнаване. Рангът ми е адмирал.
— А имаш ли гараж за камиони в Кънектикът?
— На баща ми е. Израснах с работата по камионите. Сега с това се занимава брат ми. Всъщност живея на двайсетина мили от твоята къща и работя в Белия дом като съветник на президента по националната сигурност.
Все още липсваше едно парче от ребуса.
— Предполагам, че ти си нагласил да мобилизират спешно приятеля на Марти, военния, но за какво съм ти трябвал аз, по дяволите?
— Да, Джим Нийланд. Решихме, че колкото по-малко хора има в Кемп Декейд, толкова по-добре. Бихме изключили и Марти, ако можехме да измислим по-убедителна история за прикритие, за да съм по-близо до „Геопроучвания“. Твоето включване беше идея на директор Барнс. Аз имам опит с подводниците и в разузнаването и той искаше някой учен, но не писарушка от техническия отдел на Лангли. Показа ми досието ти и когато прочетох и статията за теб в списание „Таим“, разбрах, че ти си идеалният човек.
— Тогава трябва да благодаря на теб?
— Не е необходимо да ми даваш подарък. Картичка ще бъде достатъчно.
Двамата се приближиха до другите.
— Когато се измъкнем от тази бъркотия, ще ти хвърля един хубав бой — добави Мърсър, но гневът му към Айра намаляваше. Пол Барнс обаче щеше да си плати. — Е, агент Ласко, какво предлагаш?
Айра стана сериозен.
— Не можем да рискуваме Рат да облъчи всички тези хора.
Мърсър беше съгласен. Вселенският събор трябваше да бъде опазен на всяка цена. Милиарди хора по света възлагаха надеждите си на мъжете и жените на кораба.
— Трябва да го изгоним, за да го хванем в морето.
— Как? Достатъчно е Рат само да заплаши, че ще отвори кутията, и всички на борда ще бъдат негови заложници.
Мърсър поклати глава.
— Той знае, че няма да спечели в ситуация със заложници. Никой не е успявал да го направи.
— Тогава какво предлагаш? Ще настъпи голяма суматоха, ако предупредим швейцарската гвардия. Те вероятно ще усложнят положението в стремежа си да опазят папата.
— Имаш право, гвардията не е възможност за избор, затова трябва да действаме сами. Рейдер каза, че охраната на кораба са хора на Рат. Трябва да го принудим да избяга от „Императрицата“.