— Не се обиждай, Чарли, но не мислех, че се вместваш в категорията на милиардерите.
Брус се засмя.
— Вярно е. Преди Втората световна война дядото на Сюзан е похарчил фамилното богатство, обикаляйки Южна Америка в търсене на съкровището на „Ел Дорадо“. Разбира се, не намерил нищо, но усилията му били възнаградени с покана за членство в дружеството. Той ме включи в управителния съвет предимно заради връзките ми с банките. — Брус се облегна назад. — Препоръчах те, защото си истински изследовател, човек, от какъвто дружеството отчаяно се нуждае.
— Искам да разбереш какво означава това за мен. Знам какви са членовете и през ум не ми е минавало, че ще се сетите за мен. Но аз не съм изследовател, а минен инженер.
— Много си скромен, Мърсър. Мината, която откри в Еритрея, ще бъде достатъчна причина да те приемем, но славата те характеризира повече от всичко. В „Таим“ прочетох, че стойността на минералите, които си намерил, е около четири милиарда долара и хонорарът ти е три процента от тази сума.
— Аз съм консултант геолог — засмя се Мърсър, макар че тайно в себе си хареса мнението на Чарли за работата му. — А двете цифри са силно преувеличени.
— Няма значение. Твоята работа ни помогна да разберем нашата планета и възможностите ни да използваме ресурсите й.
— Всичките тези ласкателства означават ли, че няма да плащам членски внос.
— Боя се, че не. Но имаш правото да ползваш стая тук, в клуба, пет нощи в годината, трапезарията за лични празненства и разбира се, запазено място на седмичните ни обяди, ако предварително предупредиш персонала. Главният готвач е французин и прави невероятно вкусен шатобриан. Но мисля, че ти се интересуваш най-много от членството в дружеството.
Мърсър не отговори. Не беше необходимо. Златната епоха на великите открития и изследвания бе отминала отдавна. И дружеството принадлежеше към миналото. Но въпреки това той бе поканен да стане член на тази прославена организация и не можеше да откаже подобна чест. Мърсър бе мечтал за престижните инициали ЧТД, член на Топографското дружество, откакто като момче прочете списанието им. Ядосваше се, че в момента работата му изисква да седи пред компютъра, а не да изследва. Поканата беше начин да установи връзка с пионерите в професията си. Затова отвърна:
— Да, и освен това искам да разбера дали са верни някои от слуховете за колекцията ви.
— А, слуховете…
От поколения се носеха легенди за тайните на дружеството. Поради ограничения му достъп и влиятелните хора, които винаги го бяха ръководили, мнозина смятаха, че дружеството е хранилище на умопомрачителни находки. Някои твърдяха, че там се намира моторът на самолета на първата жена авиатор Амелия Иърхарт, други споменаваха трона на Великия Могол. Мърсър бе чувал, че Дружеството притежава неоспоримо доказателство за откриването на Америка от финикийците много преди Колумб. А според друга мълва в трезора на дружеството се съхраняваше кръстът, на който е бил разпънат Христос. Преди година група хора, сърфиращи в Интернет, бяха научили, че фермата в Розуел, Ню Мексико, близо до която се предполагаше, че се е разбил НЛО през четиридесетте години на XX век, е собственост на член на Топографското дружество. Веднага след това бе направен изводът, че клубът притежава тайно доказателство за контакт с извънземни, и сензацията още не бе затихнала.
— Дори аз не знам всичко — призна Брус. — Десетте човека от изпълнителния съвет са единствените, които знаят какво има в секретния сектор на трезора.
На вратата се потропа и възрастният иконом влезе, носейки поднос с две чаши.
— Единайсет и трийсет е, господа. Обядът ще бъде сервиран след половин час в трапезарията. Да ви предложа ли коктейли?
— Още пиеш водка с лимонов сок, нали? — обърна се Чарлс към Мърсър.
— Добра памет. — Мърсър прие от иконома водката с подсладен лимонов сок. Напоследък бе преминал на „Грей Гус“, френска водка, и забеляза, че коктейлът е приготвен по предишните му предпочитания с „Абсолют“.
Брус взе чаша шотландско уиски „Маккалън“ с лед.
— Спомням си една вечер преди няколко години, когато двамата с теб изпихме доста чашки за кратко време. След това имах ужасно главоболие.
Климатичната инсталация се включи и Мърсър усети полъх на хладен въздух, който сякаш промени атмосферата на срещата. Чарлс млъкна и се вторачи някъде в празното пространство. Изглеждаше разстроен от нещо, което беше казано или се готвеше да каже. Мърсър се подготви.