— Мога да издържа още малко — каза Пул, сякаш прочете мислите й. — Болката се засили и ръката ми е вцепенена до пръстите, но щом Рейдер разговаря с капитана, ще отида при корабния лекар.
Поради липса на професионално извинение да остане в каютата Аника Клайн се опита да намери лично оправдание, но не можа. Другите рискуваха живота си за нещо голямо и тя не можеше да ги остави сами.
— Идвам с вас.
Намирането на още оръжия се оказа по-лесно, отколкото мислеха. В асансьора се качиха двама гвардейци, които хвърлиха бегъл поглед на Мърсър и хората му.
Униформените мъже носеха картечни пистолети „Берета“. Веднага щом вратите са затвориха, Мърсър удари единия с приклада на своя „Хеклер и Кох“, а Айра — другия. Минута по-късно гвардейците бяха завързани и устите им запушени. Мърсър разпредели оръжията и резервните пистолети.
— Обещаваш ли, че няма да убием никого? — попита Аника, когато Мърсър й подаде своя пистолет, чийто заглушител бе махнал, и взе беретата.
— Ще стреляме само за ефект — увери я той. — Ако се стигне до истинска престрелка, цели се в краката на хората.
— Това също противоречи на Хипократовата клетва. — Въпреки възражението Аника стисна ръкохватката на големия картечен пистолет, решена да стори необходимото.
— Ще се разделим на два екипа — добави Мърсър. — Айра, води Хилда и отец Ватутин и намерете възможно най-голямата група хора, вероятно в театъра. Видях обява, че ще има представление в полунощ. Обявете ги за заложници, изплашете ги до смърт и се махнете. Движете се непрекъснато. Не се задържайте дълго на едно място и внимавайте никой да не ви следи, докато бягате. След трийсет минути ще се срещнем в каютата на отец Ватутин и ще чакаме Ервин да ни съобщи, че на мостика всичко е чисто.
Те излязоха и се разпръснаха в различни посоки.
Мърсър тръгна по коридора към главния атриум и дръпна дръжката на противопожарната аларма. За миг не се случи нищо и той се уплаши, че системата няма да реагира, докато не се потвърди избухване на пожар. Но после електронната сирена започна да вие. Неколцина пътници се огледаха разтревожено.
След около три минути се появиха пожарникарите. Мърсър извади оръжието си и стреля над главите им, раздробявайки звукоизолационния материал на тавана. Една от лампите се пръсна на парчета и пътниците се развикаха.
Битката за „Императрица на моретата“ започна.
Обикновено когато проникваше в Грета Шмид, Гюнтер Рат обичаше да й причинява болка. Той компенсираше за малкия размер на члена си, като се тласкаше ожесточено в нея и превръщаше секса по-скоро в изнасилване, отколкото в проява на интимност. Този път обаче Рат правеше любов с неприсъща за него нежност.
Той беше в каютата, която си бе присвоил от втория офицер на кораба, когато Грета отиде при него. Изражението й представляваше смесица от самодоволство, гордост и трескаво очакване. Тя прошепна, че знае някаква тайна, но ще му я каже, след като се любят. Рат не беше в настроение за игричките й и би я ударил, ако Грета не се бе отдалечила, затова не й обърна внимание и продължи да пие водка. Тя разбра, че няма да получи каквото иска, и му съобщи малко информация.
— Всъщност знам шест тайни.
— Какви ги дрънкаш?
— Легни в леглото и ще ти ги кажа.
— Казвай веднага или ще те скъсам от бой — заплаши я той по-скоро по навик, отколкото сериозно.
— Слязох долу да проверя какво прави Рейдер и познай кого видях? Филип Мърсър.
— Какво?
— Нещо повече, когато го оковах при Рейдер, съобщиха за кражба на долната палуба близо до гаража за лодките. Отидох там с двама мъже от охраната и открих другите петима оцелели. Те наистина са се опитали да стигнат до Исландия с онази допотопна подводница, но са успели да се доберат само до „Императрицата“.
От мига, в който бе изпуснал кутиите, Рат мислеше как да компенсира за загубата. Либийците чакаха безценния товар и той трябваше да им даде последната кутия и после да организира спасителна операция, за да извади останалите. Освен това трябваше да открие и убие Мърсър и другите. Беше ясно, че са били в пещерата и несъмнено през перископа на подводницата са видели как Рат я разчиства. Ако Мърсър успееше да предупреди властите, Рат трябваше да забрави за всякакви опити да извади потъналите кутии.
— Дързостта на Мърсър ще му струва живота — засмя се той. — Питам се дали знае, че щяхме да използваме този кораб като спирка за презареждане по пътя ни към Исландия?
— Откъде може да знае? Нямахме представа, че ще се наложи да дойдем, ако дирижабълът не бе потънал. Радвам се, че корабът беше тук.
Присъствието на „Императрица на моретата“ в Датския пролив съвсем не беше щастлива случайност, а резултат от внимателно планиране и подбиране на подходящия момент. Грета предложи тази идея преди няколко месеца, когато Ватиканът преговаряше с Клаус Рейдер за наемането на кораба. Потребността от „Императрица на моретата“ като резервен вариант изглеждаше малко вероятна, но Грета бе настояла, че при наличието на толкова много злато би било глупаво да се разчита за транспорта само на „Ньорд“. Рейдер нямаше представа за тайните мотиви, когато предаде предложението на кардинал Перети, държавният секретар на Ватикана. Перети реши, че пътуването под лъчите на Северното сияние е чудесна идея, и убеди другите делегати да я приемат.