Грета изхлузи ризата през главата си. Гърдите й още бяха зачервени от предишните груби ласки на Гюнтер.
— Изненадата ми заслужава ли едно чукане?
— Да, дори много повече. — Рат скочи от стола, грабна я и я сложи на леглото. — От победа към провал и после отново към победа. Нямаше да се справя без теб.
Устните и телата им се сляха в едно.
Гюнтер спеше доволно, когато се обади Бернард Хофман. Младият германец бе изпратен да смени пазача пред вратата на стаята с резервната помпа. Пленниците бяха избягали! Рат трясна слушалката и блъсна настрана Грета.
— Какво става? — попита тя и потърка очи. Тялото й лепнеше от засъхналата пот.
Гюнтер вече обуваше панталона си.
— Мърсър е избягал. Грета изведнъж се разсъни.
— Това е невъзможно. Преброих всички от катастрофиралия самолет плюс трупа, който намерихме след бурята. Няма кой да му помогне.
— Пазачът, когото са ударили по главата, си спомня, че към него се приближил някакъв свещеник. — Рат искаше да се изкъпе, за да премахне миризмата на Грета от кожата си, но нямаше време. — Мърсър е имал човек на кораба, за когото не сме знаели, може би друг член на братството на Юмрука на Сатаната. Трябваше да убия всички още когато ми каза, че си ги хванала.
— Мърсър не може да отиде никъде — заяви Грета, обувайки бикините си. — Вратите на гаража с лодките са свързани с алармена система на мостика и той не може да изкара никой от плавателните съдове. Няма следа от подводницата, затова те са хванати в капан. Мърсър не може да отиде и при охраната на кораба, защото Рейдер сигурно му е казал, че са твои хора. А Швейцарската гвардия ще ги затвори, защото са се промъкнали тайно на събора.
— Знам възможностите, които той няма да избере — сопна се Гюнтер. — Не знам онази, която ще избере. Мърсър е непредсказуем.
В същия миг се включи противопожарната аларма и Рат се усмихна.
— Хитро копеле.
— Кое е толкова хитро? Това е жалък опит да отвлече вниманието ни, докато се опитва да избяга.
Преди Гюнтер да приключи с обличането и да провери личните си оръжия, телефонът отново иззвъня.
— Какво има?
— Хер Рат, обажда се Дитер. В стаята на охраната съм. Докладваха ни за изстрели в атриума вляво.
— Срещу нашите хора ли?
— Не — отговори автомобилният състезател. — Някой е стрелял по аварийния екип при противопожарното табло, което преди малко се активира.
— Мърсър се опитва да накара швейцарските гвардейци да помислят, че делегатите на събора са в опасност.
— Има резултат. Капитанът на гвардейците крещи незабавно да изпратят сигнал за помощ, за да извикат подкрепления от италианския кораб, който охранява „Императрицата“.
Рат бързо взе решение.
— Да се срещнем в гаража за лодки. Ще оставим гвардейците да се бият с Мърсър и в суматохата ще напуснем кораба.
— Защо да напускаме? — настоя Грета. — Ние го контролираме.
— Не и след като Рейдер се свърже с капитана и той се обърне към гвардията. Нямаме достатъчно хора да се бием с тях.
— Но така няма да можем да извадим останалите кутии!
— Успокой се. В Исландия може да наемем хеликоптер и да отидем на „Ньорд“. Там има необходимата техника да извършим бърза операция по изваждането им. Едва ли ще ги измъкнем всичките, но ще вземем достатъчно, за да задоволим либийците. — Рат отново насочи вниманието си към телефона. — Дитер, имам идея, която ще ни осигури малка застраховка. Нека да се срещнем на палуба А.
— Добре.
— Ами ако тръгнат след нас? — попита Грета.
— Уместен въпрос. — Рат използва портативния предавател, за да се свърже с хората си, които се събираха в гаража, и им заповяда да повредят по-големите моторници. — Това ще ни спечели достатъчно време да стигнем до Рейкявик и да се отправим към „Ньорд“.
— Каква е застраховката, за която спомена?
— Ще вземем няколко гости.
Втурнаха се в атриума откъм коридора, където уплашиха аварийния екип, и Мърсър изстреля още един откос в тавана, разпръсквайки дъжд от стъкла.