— Ние сме Бойния фронт за освобождение — изрева той на неколцината пътници на мостика, заплаши ги с картечния си пистолет и те се хвърлиха на килима. — Край на тиранията!
Той поведе Аника по мостика, мина през вратата на аварийното стълбище и се сблъска с двама от хората на Рат, които се качваха по стъпалата. По инерция събори единия, а другият се забави за част от секундата да се съвземе от неочаквания сблъсък. Мърсър го удари с беретата и после се прицели в главореза на площадката. И в същия миг го позна. Това беше Бернард Хофман, младият германец, когото Мърсър бе спасил от отравяне с въглероден окис в Кемп Декейд.
В мига на колебание преди Хофман да посегне към пистолета в кобура си Мърсър прескочи осемте стъпала до площадката и счупи с ритник китката му. Хофман извика, но млъкна след удар с картечния пистолет по челюстта. Мърсър грабна пистолета от отпуснатата му ръка и взе оръжието и на изпадналия в безсъзнание мъж на стълбите.
— Аника, да вървим. Нищо им няма.
На лицето й бяха изписани шок и отвращение. Жестокостта на Мърсър я стъписа.
— Не мога. Аз…
— Тогава ми дай оръжието си и се скрий. Нямаме време да спорим.
Тя потисна паниката си и слезе по стъпалата, без да може да откъсне очи от осакатеното тяло на Бернард Хофман.
— Съжалявам — каза Аника.
Мърсър не разбра дали тя говори на него или на изгубилия съзнание германец.
— Хайде. — Той я хвана за ръката и двамата продължиха да слизат.
Звукът на противопожарната аларма намаля, но отново се засили, когато се появиха няколко етажа по-долу. Бяха близо до един от минералните басейни. През стъклената стена Мърсър видя гимнастическа зала и плувен басейн с олимпийски размери. Противопожарното табло беше в отсрещната страна на коридора. Мърсър отиде и дръпна лоста. Другият екип щеше да направи същото с всички табла, които видеха. Таблото с алармите на командния мостик сигурно блестеше като елха.
Мърсър и Аника минаха през двойна врата и срещнаха няколко делегати на събора, които питаха какво става. Той скри оръжията си, докато вървяха по коридора, и спря чак в дъното. Оттам имаше няколко маршрута за бягство. Мърсър изстреля остатъка от пълнителя в пода и коридорът опустя.
Той зареди нов пълнител и дръпна плъзгача. Двамата с Аника хукнаха към външната врата и излязоха на външната палуба. Студеният полъх на морето погали кожата им. В далечината се виждаха тъмните очертания на спасителните лодки. Неколцина моряци ги оглеждаха, за да проверят дали наистина има пожар, или тревогата е фалшива. Те не бяха чули изстрелите.
Мърсър и Аника побягнаха в противоположната посока по стълбите към едно от многобройните кафенета на открито. Мърсър взе картечния пистолет от Аника и отново зави заглушителя. Той стреля два пъти в ключалката на плъзгащите се стъклени врати и двамата влязоха във вътрешността на кораба.
Коридорът зад входа на кафенето беше безлюден. Движейки се предпазливо през откритото пространство, те минаха край няколко магазина и бар, където видяха висок комин, осветен от прожектори, но не забелязаха двата силуета, движещи се към вратата.
Фигурите бяха облечени в черно и носеха картечни пистолети с лазерни мерници. Те минаха по коридора вдясно и се обърнаха. Мърсър и Аника стояха само на десет метра от тях. Той я блъсна долу и се хвърли в коридора, когато лазерът проряза въздуха над него. Мърсър коленичи, изстреля откос и улучи главорезите в гърдите. Единият падна по гръб, а другият се блъсна в стената. Тялото му се разтресе.
— Нали каза, че няма да убиваш! — извика Аника.
— Те бяха хора на Рат — отговори Мърсър. — Носеха немски картечни пистолети, а не италиански като на Швейцарската гвардия.
Тя се приближи и позна трупа на мъжа в коридора. Беше го виждала в станцията на „Геопроучвания“ в Гренландия. Аника не можеше да повярва, че Мърсър има толкова бързи реакции.
— Нямах избор — добави той и тръгна.
Мърсър задейства още една противопожарна аларма, когато влязоха в дълъг коридор с каюти от двете страни. Там нямаше много пътници, защото слуховете за терористичната атака вече се бяха разпространили. Мърсър погледна часовника си — предполагаше, че двайсетте минути са изминали, но остана изумен, като видя, че са изтекли само десетина.
Двамата стигнаха до двойната врата в дъното на коридора точно когато двама гвардейци нахлуха зад тях. Мърсър изстреля един откос над главите им, молейки се да не улучи никого. Минаха през вратата и намериха укритие зад голямо растение. Двамата гвардейци хукнаха да ги търсят. Мърсър вдигна картечния пистолет и ги простреля в краката, далеч от бедрената артерия, за да не изтече кръвта им.