— Да вървим.
Той бе спечелил още няколко секунди.
Двамата влязоха в празна бална зала. Стъпките им отекваха, докато бягаха към изхода в отсрещния край. Аника се отпусна на едно от канапетата, останала без дъх. Мърсър също беше задъхан, но не можеха да спират там.
— Справяш се страхотно — каза той, — но трябва да издържим още малко.
Те огледаха фоайето зад балната зала, тръгнаха по-бавно и скриха оръжията си, когато срещнаха двама мюсюлмански духовници, които спореха на арабски въпреки воя на противопожарната аларма.
Мърсър и Аника минаха по още няколко коридора, като стреляха в стените и тавана, всявайки страх. Мърсър намери купчина вестници, напъха ги в решетката на вентилационната система и ги запали. Корабът беше огромен и пушекът щеше да бъде забелязан чак след известно време, но се надяваше, че дотогава ще се е разпространил из целия плавателен съд. Двамата се измъкнаха от още две престрелки с обикалящи по коридорите гвардейци, като слизаха все по-надолу и се смесваха с уплашените пътници, които търсеха безопасно място.
Мърсър загуби представа къде се намират, но предположи, че всички коридори от двата корпуса на катамарана водят до атриумите. Той видя табелка, че единият атриум е пред тях, и хукна натам. Аника тичаше до него. Беше изпразнила всичките си пълнители, но продължаваше да носи картечния пистолет.
Влязоха в атриума едно ниво под трапезарията, в която Мърсър се бе запознал с телевизионния проповедник и съпругата му. Тя беше празна. Мърсър поведе Аника към един от мостовете, за да стигнат до центъра на кораба и да се прехвърлят в десния корпус.
Изведнъж се разнесе изстрел и част от месинговите перила отхвръкна. Мърсър бутна Аника на килима и я закри с тялото си, а после вдигна глава и видя десетина гвардейци, които се бяха наредили до перилата на горното ниво. Неколцина се отправиха към ескалатора. Гвардейците щяха да стигнат до моста, преди Мърсър и Аника да успеят да избягат.
— Хвърли оръжието си — прошепна Мърсър, преценявайки разстоянията.
— Защо?
— Спасявам живота ти. Направи го.
— Какво ще правиш?
— Не ти трябва да знаеш. — Той говореше сериозно, сякаш се сбогуваше с нея.
— Аника остави картечния пистолет на пода. Мърсър я сграбчи за яката, изправи я на крака и допря оръжието си до главата й. Писъкът й не беше престорен.
— Ако направите още една крачка, ще я убия — извика Мърсър и гвардейците спряха. — Хвърлете оръжията и отстъпете назад.
Няколко гвардейци насочиха нагоре картечните пистолети, но никой не пусна оръжието си. Мъжете до ескалатора заеха позиция за стрелба. Ако имаха лазерни мерници, щяха да стрелят.
— Пусни я — извика офицерът. — Няма да стреляме.
— Хвърлете оръжията. — Мърсър искаше да го мислят за неуравновесен, но напрежението в гласа му беше неподправено. Положението ставаше неконтролируемо. Ако някой натиснеше спусъка, двамата с Аника щяха да бъдат мъртви. — Ще я убия, кълна се.
„Продължавай да говориш — помисли си той. — Поддържай диалога. Трябва ти още една минута.“ Начинът, по който държеше Аника, му позволяваше да погледне часовника си. До крайния срок от двайсет минути оставаха четиридесет и пет секунди. След това не го беше грижа какво ще стане. Айра и Ервин щяха да успеят да съобщят на ЦРУ за Гюнтер Рат.
— Не го прави — с успокояващ глас каза капитанът на гвардейците. — Може да поговорим.
— Не! — истерично изкрещя Мърсър. Искаше гвардейците да бъдат нервни и напрегнати. Това щеше да ги отклони от целта им. — Кучето на Лорна Фаркуър ме ухапа и аз ще държа тази жена, докато тя ми се извини.
Абсурдността на искането му произведе желания ефект. За част от секундата гвардейците се разсеяха.
— Ще се видим по-късно — прошепна той в ухото на Аника, блъсна я на пода и се хвърли през перилата.
Сърцето му сякаш подскочи в гърлото. Викът на Аника постепенно заглъхна. Докато падаше, Мърсър видя, че отпред застрашително се извисява водопадът. Височината беше шест метра. По-бързите гвардейци имаха достатъчно време да реагират. Разнесоха се изстрели от автоматично оръжие. Мърсър падна по гръб във водопада. Около него свистяха куршуми.
Той потъна във водата и се блъсна в бетонното дъно на дълбокото четири фута езеро. От устата му излязоха мехурчета. Цялото тяло го заболя. Мърсър отвори очи и видя сребристи ивици, пронизващи водата. Гвардейците стреляха по него. Той се провря под водопада и излезе в нишата с помпите. Зад нея имаше служебен вход за работниците, за да не газят във водата, когато поправят помпите. Мокър до кости и задъхан, Мърсър отвори с ритник вратата и излезе в коридора.