Всички бяха въоръжени и напрегнати. Кутията на Пандора беше прибрана в каютата в долната част на носа. Там бяха и четиримата „гости“.
Благодарение на създадената от Мърсър суматоха бягството им от „Императрица на моретата“ беше сравнително лесно. Скоро след първия автоматичен откос в атриума Рат се досети, че намерението на Мърсър не е да убива, а само да предизвика паника и да го прогони от кораба. Германецът разбра, че го манипулират, и това не му хареса, но нямаше избор. На Рейдер му трябваше само една минута с капитана на кораба и с плановете на Рат бе свършено. Гюнтер и Грета взеха заложници и хукнаха към гаража за лодки, отбягвайки местата, откъдето се разнасяха изстрели. Те се увериха, че моторницата на „Ньорд“ е заредена с гориво, и повредиха осемте големи лодки, като разбиха с чукове корпусите им фибростъкло. От радара на мостика на „Императрицата“ Рат знаеше, че италианският ескадрен миноносец е на осем мили южно от луксозния трансокеански кораб и го пази от откритата към морето страна. Значи нямаше да може да ги преследва, щом завият на север към Исландия, която се намираше на деветдесет мили. Слънчевата активност беше в зенита си и обхватът дори на най-мощните радиопредаватели бе ограничен на няколко мили, затова до италианците нямаше да стигне никакъв сигнал.
Рат се възползваше по най-добрия начин от сполетелите го неприятности и вярваше, че ще могат да извадят потъналите кутии на Пандора и да ги дадат на Либия. Ако не успееха, единствената останала кутия щеше да гарантира финансово осигурено бъдеще за него и Грета. Гюнтер бе пресметнал, че ще му трябва преднина само от два часа, за да избяга от Исландия, когато стигнат до крайбрежието й. На „Императрица на моретата“ му бе необходимо два пъти повече време, за да се приближи до острова и да съобщи какво се е случило. А дотогава Рат щеше да е изпратил хеликоптер до „Ньорд“ и двамата с Грета щяха да пътуват с нает самолет за Триполи. Той погледна през рамо към нея и й се усмихна окуражително. Всичко щеше да бъде наред.
Мърсър би тряснал телефона, ако безпрепятственото бягство на Рат не бе изцяло по негова вина. Нямаше значение, че останалите членове на екипа му се бяха съгласили с мнението му за комуникациите на „Императрица на моретата“. Той смяташе да пусне Рат да избяга и след това да се свърже с властите. И сега германецът беше на няколко мили от него с една от кутиите на Пандора, а Мърсър не можеше да направи нищо, за да го спре.
„И още как!“ Идеята му хрумна в миг на прояснение, което измести засилващото се чувство на поражение.
— Ервин, свържи ме с Рейдер.
— Това е вътрешният телефон на мостика — веднага отговори президентът на „Кол“. Какво искаш да направя?
— Рат ще се отправи към Исландия. Кажи на капитана да завие на север и да даде пълна мощност на двигателите.
— Хер Мърсър, говори капитан Хайнц Харолд Неринг. — В говора имаше акцент, но беше властен. Мърсър си представи слаб и жилав ветеран, който бе преживял какво ли не. — „Императрица на моретата“ може да се движи най-много с двайсет и осем възела. Няма да хванем Гюнтер Рат. Моторницата му е твърде бърза. Предлагам да предупредим миноносеца „Интрепидо“ със сигнални ракети и когато се приближим достатъчно, за да ни чуват, да им кажем да поемат преследването.
— Къде е миноносецът?
— На около осем мили южно от нас.
— Това ще отнеме много време. — Мърсър едва прикриваше чувството за безсилие. — Всяка секунда, която губим, е преднина за Рат. Имаме възможност да го преследваме сами. Завийте към Исландия и изстреляйте сигнални ракети. „Интрепидо“ може да ни настигне. По пътя ще им кажете какво става. Има ли там хеликоптер?
— Да, но временно не лети поради проблем в скоростната кутия.
— Няма значение. Аз мога да хвана Рат.
— Как?
— Завийте и ме оставете сам да се погрижа за това. — Мърсър погледна Айра Ласко. — Колко оръжия имаш?
— Изхвърлих ги всичките.
— Отец Ватутин?
— И аз.
Хилда също се бе върнала в каютата без оръжието си.
— Ервин — каза по телефона Мърсър, — намери картечни пистолети и клетъчен и сателитен телефон. Може да проработят, когато се приближим до Исландия. Нека да се срещнем на пристана, откъдето се качихме на борда на кораба.
— Какво смяташ да правиш? — попита Айра, когато Мърсър прекъсна връзката.
— Спомняш ли си моторниците „Акварива“ до джето-вете? Те са десетпетнайсет мили в час по-бързи от моторницата на Рат. Той ще стигне пръв до брега, но ние ще бъдем по петите му.
Айра направи кисела физиономия.
— Моторницата е малка, а ние сме на стотина мили от Исландия. Няма да издържи на надпреварата в открития океан.