Мърсър вече беше на вратата и подканваше другите да го последват.
— Неопренови костюми? — попита Ласко.
— До моторниците са — отговори Мърсър.
Те слязоха на пристана като войници, тръгнали на невъзможна мисия. Лицата им бяха сериозни. Никой не пророни дума. След спирането на алармите по високоговорителите предадоха призив всички пътници да се приберат в каютите си, за да бъдат преброени, затова коридорите бяха безлюдни.
Тялото на Мърсър трепереше от напрежение, но сетивата му бяха свръхчувствителни, както ставаше винаги при предстояща опасност.
Той мина през вратите на гаража за лодки и запали лампите. Двете моторници „Акварива“ бяха до стената вляво. Лакираните им предни палуби блестяха на светлината. Имаха по два двигателя с мощност триста и петнайсет конски сили. Тапицираните с кожа отворени кабини бяха по-скоро декоративни, отколкото функционални. Това бяха скъпи играчки, предназначени за обиколки на уединени тропически заливи, а Мърсър смяташе да ги използва за преследване в Северния Атлантически океан.
Той се приближи до контролното табло на крана в остъкления кабинет, където Грета Шмид бе заловила другите.
— Айра, провери резервоара на онази до изхода. Ако е пълен, изхвърли половината гориво. Трябва ни скорост, а не дължина на плаването.
— Готово.
Мърсър облече широк неопренов костюм върху мокрите си дрехи. Облеклото ограничаваше движенията му, но щеше да му трябва, когато се приближат до брега на Исландия. Очакваше ги пътуване в леденостудени води. Ботушите нямаха връзки, затова бе принуден да задържи маратонките. Въздухът се изпълни с мирис на бензин.
— Добре. Отец Ватутин, наблюдавай контролните уреди, за да може Айра да се преоблече.
Ервин доведе Марти, Клаус Рейдер и Аника. Мърсър си позволи да изпита облекчение за една секунда, когато видя, че тя е добре, и после отново се съсредоточи върху плана си.
— Дайте оръжията на Хилда да ги провери.
Тя бе доказала, че опитът й с оръжия се равнява на готварските й умения.
— Какво става с горивото?
— Приключвам.
— Аника, иди да отвориш външните врати — нареди Мърсър, без да обръща внимание на изражението й.
Тя не се подчини на заповедта му, приближи се до него и с всичка сила го зашлеви през лицето. Мърсър политна към закачалката с неопреновите костюми.
— Това беше задето допря пистолет до главата ми. — Гневът засили акцента й и очите й заблестяха. — И бих те ударила още веднъж, защото скочи от моста. Не беше необходимо. Можеше да се откажеш още тогава. Вече бяхме победили. Това беше глупава каскада. Просто искаше да се увериш, че можеш да го направиш, нали? Проклети мъже с вашето честолюбие! Напомняш ми на един алпинист, когото познавах. Той предприе невъзможно изкачване. Предпочиташе да умре, но да опита. И загина.
Аника се обърна, но Мърсър сложи ръка на рамото й. Тя се дръпна.
— Не ме докосвай.
Той видя страх в гнева й. Предимно за нея, но и малко за него.
— Щом искаш да ме сравняваш с алпинист, склонен към самоубийство, не мога да ти попреча. — Мърсър не се ядоса, защото не я обвиняваше. — Но мисля, че грешиш. Безразсъден ли съм? Само когато се налага. Поемам рискове, които разумен човек не би предприел, но не защото искам, а защото трябва.
— И сега трябва да гониш Рат с лодка, която ще потъне след първата миля? — Загрижеността надделя над гнева й и в гласа й прозвучаха истинските й чувства.
— Да, защото той трябва да бъде спрян. Не съм искал да бъда тук, Аника. Нито исках да бъда на онзи мост, докато десетина дула бяха насочени към мен. В случай че не си забелязала, аз реагирам на ситуациите, а не ги търся. Ако ме смяташ за банален мъжкар, привличан от опасностите, чудесно. Но мисля, че не ме познаваш достатъчно добре, за да ме съдиш така. — Тонът му стана помирителен. — Съжалявам, че те изплаших.
Мърсър отмести поглед от нея и забеляза, че Рейдер облича неопренов костюм.
— Какво правиш, по дяволите?
— Идвам с теб — отговори индустриалецът. — Всичко това нямаше да се случи, ако бях поел отговорността си, вместо да се опитвам да се откупя. Няма да допусна ти да оправяш моите грешки.
Мърсър бе готов да му отнеме възможността да се реваншира, но долови искреността на германеца. Рейдер искаше Рат мъртъв повече от него. И Мърсър разбираше защо.
— Можеш ли да стреляш? Рейдер кимна и сетне се похвали.
— Освен това имам черен пояс по джудо.
— Браво. — Мърсър не остана смаян. — Смятам да застрелям Рат колкото е възможно по-отдалеч. Ако после искаш да пребиеш трупа му, моля, заповядай.
Ервин бе отворил външните врати и леденостуденият въздух прогони от гаража бензиновите изпарения. Докато Айра обличаше неопренов костюм, Марти прикрепи въжетата на крана за моторницата. „Акварива“ щеше да бъде извадена от гаража и спусната в океана между двата корпуса на „Императрица на моретата“.