— Да се качваме — каза Айра, след като се облече.
Но преди Мърсър да успее да включи двигателя, в гаража влетя човек от екипажа на кораба. Ервин и Рейдер го познаха — беше капитан Неринг. Никой не обърна внимание на възрастния човек в черен панталон и сива спортна блуза зад него.
Белокосият Неринг беше властен, но физически и емоционално изтощен.
— Изпратих стюардите да обиколят кораба и да преброят пътниците. — Той се бе задъхал от тичането. — Току-що разбрахме, че Гюнтер Рат е взел заложници.
— По дяволите! — Мърсър не очакваше тази вероятност. — Кого?
Мъжът зад Неринг пристъпи напред и едва когато се вгледа по-отблизо, Мърсър позна папа Лъв XIV. Той забеляза сенките на неколцина гвардейци в коридора.
— Негово Светейшество ме уведоми, че държавният му секретар кардинал Перети е изчезнал. Не можем да намерим и един американски телевизионен проповедник и съпругата му.
— Томи Джо и Лорна Фаркуър? — Айра си спомни крещящо облечения проповедник и екстравагантната му съпруга.
— Вероятно ги е срещнал случайно в коридора — рече капитан Неринг и после мрачно добави. — Рат е отвлякъл и Дал ай Лама. Всички се спогледаха уплашено.
Рат не би могъл да избере по-значим като емоционална провокация заложник, дори да бе искал. Влиянието на Далай Лама върху шестте милиона негови последователи беше неизмеримо. Носителят на Нобелова награда за мир беше най-уважаваният религиозен водач в света след папата и бе смятан за мъдър държавник и изразител на въжделенията на потиснатите на земята.
— Капитанът ми каза, че ще преследвате похитителите. — В английския на папата имаше акцент, но беше мелодичен. — Разбирам защо искате да го направите, но не мога да ви позволя да жертвате живота си заради заложниците. От няколко години познавам Далай Лама. Той не би искал да замените живота си с неговия. Доминик Перети също. Проповедникът Фаркуър се кланя на същия бог като мен, макар и по свой начин, и сърцето ми подсказва, че и той не би искал да умрете, за да го спасите.
За Мърсър нямаше значение кой е взет за заложник. Тук не ставаше въпрос за заложници, нито дори за отмъщение. Той не трябваше да допусне кутията на Пандора да разпръсне смърт.
— Разбирам, Ваше Светейшество. И оценявам загрижеността ви. Но ние няма да спасяваме заложниците. Отиваме, защото Гюнтер Рат притежава нещо, което заплашва всичко живо на планетата — каза Мърсър. — Отец Ватутин може да ви обясни за какво говоря.
Папата се накани да попита нещо, но се въздържа. Решителността в очите и гласа на Мърсър го убеди, че хората му нямат намерение да се жертват.
— Нека Господ да е с вас! Имате и моята благословия. Мърсър почувства прилив на сили.
— Благодаря! — каза той и отново насочи вниманието си към капитан Неринг. — Продължавайте опитите да се свържете по радиопредавателите. Предупредете американската база в Кефлавик веднага щом можете. Ако италианският хеликоптер успее да излети, изпратете го след нас.
Мърсър превъртя ключа на стартера на „Акварива“ и ревът на двигателите заглуши опитите за разговор. Марти задвижи крана, за да повдигне моторницата от гнездото й и да я насочи към релсите. Мърсър погледна Аника. Тя бе скръстила ръце на гърдите си и стоеше на входа на гаража за лодки. Изражението й беше неразгадаемо. Противно на здравия разум, той й намигна и му се стори, че Аника леко се усмихна. Но вероятно това беше плод на въображението му.
Водата в канала между двата корпуса се носеше като бързотечаща река. Марти работеше неуверено с контролните уреди на крана, затова моторницата се стовари върху водата с оглушителен трясък. Мърсър увеличи оборотите до скоростта на „Императрица на моретата“ и Айра откачи въжетата.
„Акварива“ се стрелна в подобния на каньон канал и заобиколи носа на кораба. Тримата мъже сложиха водолазни маски на лицата си, за да се предпазят от щипещия вятър и пръските вода. Ако моторницата се преобърнеше, неопреновите костюми щяха да ги предпазят от хипотермичен удар.
Нощта бе осветена от трептящите светлини на Северното сияние, пред което бледнееха и най-ярките звезди. Но никой от тримата дори не вдигна глава да го погледне. Мърсър не откъсваше очи от хоризонта, а Айра наблюдаваше компаса, за да се увери, че няма да се отклонят от курса. Клаус Рейдер седеше на пейката зад тях. Оръжията бяха в краката му. Океанът беше спокоен и те можеха да поддържат максимална скорост.