Вятърът духаше с петдесет мили в час и разговорът беше невъзможен. Всеки беше сам със страховете си, съзнавайки, че без предупреждение може да се появи някоя голяма вълна и да сложи край на отчаяното им препускане. Дори да успееха да се доберат невредими до брега на Исландия, предстоеше им да се справят с дръзкия и опасен Гюнтер Рат.
Мърсър изчисли, че въпреки преднината на Рат от един час двете моторници ще стигнат до брега приблизително по едно и също време, ако успеят да поддържат същата скорост.
Тази вероятност обаче се изпари, когато морето се развълнува.
Отначало вълните бяха едва забележими, но след час се уголемиха и на върховете им се появиха бели гребени. Моторницата започна да се тресе. Мърсър бе принуден да кара срещу вълните, за да не се преобърнат, отклонявайки се от курса. Той намали скоростта на трийсет и пет възела, но пътуването пак беше трудно. Преминавайки през големите вълни, моторницата излиташе във въздуха. Тъмната вода обливаше двамата мъже. Айра допря устни до ухото на Мърсър и изкрещя: — Мислиш ли, че Рат също ще трябва да намали скоростта?
Мърсър поклати глава. Беше твърде шумно, за да обясни, че голямата моторница на Рат е направена за такива условия. Имаха късмет, че бяха стигнали много близо до Рат и можеха само да се надяват нещо да не се обърка по пътя на север.
Морето стана още по-бурно и с първите лъчи на зората на хоризонта вятърът се усили. Мърсър почувства болка в коленете от постоянното прегъване. Боляха го и ръцете от стискането на кормилото. Краката му бяха мокри от водата, която се плискаше в моторницата, и постепенно се схващаха. Той оглеждаше морето, търсейки диря от плавателен съд или светлина, но не виждаше нищо.
Клаус Рейдер повърна.
Мърсър забеляза два пъти по-голяма вълна от останалите точно преди гребенът й да се разбие. Той завъртя кормилото, насочвайки „Акварива“ към нея. Моторницата мина през вълната, извисявайки се стремително нагоре, и едва не се преобърна. Преди Мърсър да успее да се съвземе, следващата огромна вълна ги удари отстрани и кабината се напълни с вода.
„Акварива“ се заклати в браздата между двете вълни и Мърсър имаше достатъчно време да завърти кормилото в противоположната посока. Той демонстрира майсторски умения в карането на моторницата и Айра го гледаше с ококорени от почуда очи. Мърсър отвърна със същия поглед, показвайки, че това не са били умения, а късмет.
Помпите работеха трескаво.
Мърсър нямаше представа кога ще попаднат под ударите на следващата серия големи вълни и посочи на север, за да покаже на Рейдер да гледа внимателно. Германецът го потупа по рамото в знак, че е разбрал. „Акварива“ отново пое на север и продължи преследването. Мърсър намали малко тягата, за да контролира по-добре моторницата.
Те се натъкнаха още пет пъти на поредица от грамадни вълни и Рейдер своевременно предупреждаваше Мърсър.
След още един час в далечината вляво видяха светлина на фар. Приближаваха се към източната страна на полуостров Рейкянес, близо до мястото, където се намираше летище Кафлавик. Мърсър се опита да си спомни географските особености на района. Доколкото се сещаше, единственото достъпно населено място на полуострова беше малкото рибарско селище Гриндавик на десетина мили по-нататък по брега.
Той предположи, че Рат ще се движи по най-прекия маршрут до Исландия и ще трябва да открадне микробус за последния етап на бягството си, затова зави надясно и увеличи скоростта, приближавайки се към брега.
Хоризонтът се превърна в златистобяла ивица и Мърсър видя очертанията на два вулкана на фона на равнината.
Той забеляза и далечно бяло петно — дирята на бързо движещ се плавателен съд. Останалите също я видяха. Рейдер даде картечен пистолет на Айра и задържа друг за себе си.
Моторницата на Рат увеличаваше размерите си, докато се приближаваха. Ласко зареди оръжието си.
Мърсър се насочи към кърмата. Бръмченето на „Акварива“ бе заглушено от шума на ревящите двигатели на по-голямата моторница. Трябваха им само няколко секунди, за да настигнат плавателния съд с корпус от стомана, и докато вниманието им беше съсредоточено върху селището, Рат и хората му нямаше да ги забележат. Мърсър намали скоростта, когато стигна на двайсет метра от моторницата с надпис „Ньорд“. Той видя четири глави на борда. Едната беше с дълги веещи се на вятъра руси коси.
Точно когато Айра вдигна картечния пистолет до рамото си, инстинктът накара Грета Шмид да се обърне. Мърсър не чу виковете й, но устните й се движеха трескаво. Ласко натисна спусъка и обсипа с куршуми мястото, където преди миг беше моторницата на Рат. Дитер реагира на писъците на Грета с изключителния рефлекс, който го правеше такъв добър състезател, и моторницата започна да криволичи насамнатам. Айра не можеше да рискува да стреля напосоки, за да не улучи някого от заложниците. Мърсър намали още скоростта, защото не искаше да изпревари Рат. Надбягването щеше да приключи чак близо до брега.