Грета изчезна за миг и когато отново се появи, в едната си ръка държеше пистолет, а в другата заложник. Ръстът и силата й преодоляваха съпротивата на жертвата й — оскъдно облечената Лорна Фаркуър.
Животът бе закалил Мърсър към насилието, но не го бе направил безразличен към него. Нямаше начин да се подготви за онова, което щеше да се случи. Лорна сигурно осъзна каква ще бъде съдбата й, защото съпротивата й стана отчаяна. Изражението на Грета не се промени. Тя удари жената по главата с пистолета и я бутна във водата.
Инстинктът подсказа на Мърсър да не обръща внимание на неподвижното тяло, което изскочи след моторницата, и да се съсредоточи върху Гюнтер Рат и кутията на Пандора. Това беше най-важното. Човечността му обаче беше много по-силна мотивация от личното желание за справедливост.
Той не се поколеба.
Моторницата на Рат се отдалечи, а Мърсър направи обратен завой, за да вземе съпругата на евангелиста. Тя плаваше по лице. Водата беше смъкнала тънката й рокля от тялото. Плътта й беше бяла под прозрачните бикини. Жената изглеждаше безжизнена. Мърсър приближи „Акварива“ до нея и Клаус Рейдер я издърпа на борда.
Мърсър отново увеличи тягата, погледна през рамо и видя, че от устата на Лорна излиза вода и тялото й се гърчи конвулсивно в пристъп на кашлица. Тя се сви на кълбо и отново повърна. Щеше да трепери няколко часа и главата щеше да я боли, но иначе всичко беше наред.
Рат имаше около четиристотин метра преднина и завиваше към дървения пристан на Гриндавик. Моторницата му намали скоростта едва в последната минута и дирята й разклати рибарските лодки. На пристанището бе паркиран очукан микробус и петима рибари разговаряха оживено, докато приготвяха мрежите. Рат заповяда на Дитер да се отправи към другата страна на кея и състезателят умело преодоля последните няколко метра. Единият от бандитите скочи на брега, за да завърже въжето. Последва го друг мъж, който насочи вниманието си към рибарите, а те — към пистолета му.
Мърсър подкара към брега. От по-голямата моторница се появиха двама души и откриха огън с автоматични оръжия. Мърсър трябваше да избяга от потока куршуми, затова отново навлезе в открито море, описвайки широка дъга във водата. „Акварива“ се носеше точно отвъд обхвата на оръжията и неуморно се движеше напредназад, търсейки свободно пространство. Рат имаше предимство и докато не натовареше заложниците и кутията на Пандора в микробуса, Мърсър, Айра и Рейдер не можеха да направят нищо друго, освен да чакат.
— Заведи госпожа Фаркуър долу и я увий във всички одеяла, които намериш — заповяда Мърсър. — В каютата трябва да има отопление. Пусни го докрай.
Докато Рейдер се грижеше за Лорна, а Мърсър наблюдаваше трескавата дейност на пристана, Айра включи сателитния телефон, който бе взел.
— По дяволите! Няма сигнал.
— А клетъчният? Той не разчита на сателита. Сигналът му трябва само да стигне до най-близката кула. Мисля, че виждам една малко по-нататък от селото.
— Добра идея. — Ласко хвърли сателитния телефон и отвори клетъчния. — Има сигнал!
— Обади се на Пол Барнс и поискай помощ.
Хората на Рат накараха трима от рибарите да пренесат златната кутия от моторницата в микробуса. Рат ръководеше пренасянето, а Грета Шмид държеше на прицел треперещия Томи Джо Фаркуър, Далай Лама и кардинал Перети. Фаркуър беше облечен в лъскав костюм а Перети беше с черен панталон и риза. Далай Лама страдаше най-много от студа, защото беше само по червена мантия и сандали. Веждите му приличаха на черни петна на почти плешивата глава.
Айра каза няколко пароли и след минута се свърза с офицера, който отговаряше за мисията.
— Руди, обажда се Айра Ласко… Млъкни и слушай. Всичко е истина… Да, парчетата от метеорита, „Кол Индъстрис“ и всяко друго проклето нещо. Клаус Рейдер не е човекът, който ни трябва, а директорът по специалните проекти Гюнтер Рат. Слушай внимателно. Рат има кутия с неизвестен брой парчета от метеорита и трима заложници, сред които Далай Лама и вторият човек във Ватикана. Намираме се по крайбрежието на Исландия, до село Гриндавик… Няма значение как сме се озовали тук. Трябва ни сериозна помощ. Изпрати хеликоптер от военновъздушната база в Кефлавик. Рат е с бял микробус и вероятно ще се отправи към шосе 41 за Рейкявик.
— Нека да каже на пилота, че те ще карат по пътя за термалните бани „Синята лагуна“ — прекъсна го Мърсър.