Айра предаде информацията и добави:
— Ще се опитаме да си осигурим сухопътен транспорт и да продължим преследването. Рат има четирипет души, въоръжени с пистолети и автомати. Няма да се колебае да стреля… Не! Не взривявайте микробуса от въздуха, освен ако не е абсолютно наложително. Рат държи заложници, за Бога. Имаш номера ми, затова ми се обади, когато осигуриш съдействието на военновъздушните сили. — Ласко затвори клетъчния телефон. — Искаше да ми зададе един милион въпроси, на които не е необходимо да се отговаря, докато тази проклета история не приключи.
— Кога ще пристигне хеликоптерът?
Не можеха да си позволят да се бавят. Рат щеше да избяга километри напред, докато успееха да откраднат превозно средство и отново да го подгонят.
— Само след петнайсет минути. Военните са вдигнати по тревога, откакто престанах да се обаждам.
Клаус Рейдер се качи по стръмните стъпала от каютата.
— Госпожа Фаркуър ще се оправи. Раната на главата й кърви малко, но мисля, че черепът й не е пукнат.
Всеки път, когато „Акварива“ се доближаваше до брега, от пристана започваше стрелба и Мърсър се връщаше навътре в морето. Тримата мъже използваха времето, за да съблекат ограничаващите движенията им неопренови костюми. Вятърът ги пронизваше през дрехите, но адреналинът ги предпазваше от смразяващия му ефект. Ако Гриндавик представляваше нещо повече от група бели дървени къщи, Мърсър щеше да остави моторницата някъде по-нататък по брега и щеше да се опита да нападне във фланг бегълците. Но от двете страни на селото нямаше нищо друго освен дива пустош.
Гюнтер Рат кипеше от гняв. Хората му го бяха уверили, че няма начин някой от „Императрица на моретата“ да ги проследи, но обратното доказателство дебнеше на неколкостотин метра от брега. Вярно, дори той не бе предположил, че Мърсър ще предприеме това опасно прекосяване на океана с такава малка моторница, но ако знаеше за двете „Акварива“ в гаража за лодки, щеше да заповяда да разбият и техните корпуси.
Вцепенените от страх рибари почти бяха донесли стокилограмовата златна кутия до микробуса. Щом я сложеха вътре, Рат смяташе да остави един стрелец на пристана, за да не позволи на Мърсър да се приближи, докато те избягат. Трябваше му половин час да стигне до летището в Кефлавик, където щяха да разменят заложниците срещу самолет и да се измъкнат от Исландия.
— По-яшво! — извика той и удари единия рибар. Мъжът залитна и кутията падна в товарното отделение на микробуса.
Рат извади автоматичния си пистолет и безмилостно застреля двама от рибарите. Другите двама се метнаха в лодката си и се скриха от поглед, а петият се хвърли във водата.
— Качвайте се — изръмжа той и посочи заложниците с димящия си пистолет.
Тримата мълчаливо влязоха в микробуса. Далай Лама го погледна така, сякаш разбираше какви демони карат Рат да убива коравосърдечно. Макар да бе изтрезнял от дългото пътуване с моторницата, Томи Джо Фаркуър позволяваше да правят с него каквото искат. Той беше твърде шокиран от случилото се със съпругата му, за да се съпротивлява. Кардинал Перети не криеше презрението си.
— Вили, искам да останеш на пристана — заповяда Рат на най-младия от хората си. — Не позволявай на онази моторница да се приближава до брега. Спечели ни трийсет минути и се махай оттук. Стой настрана от офиса на „Геопроучвания“ в Рейкявик и се обади в централата на партията в Хамбург. Те знаят как да се свържат с мен. Ще те измъкнем след два дни.
— Ja wohl10! — отговори младият неонацист, горд, че има възможност да служи на каузата.
Грета държеше на прицел заложниците, докато се качваше в микробуса през страничната врата, наслаждавайки се на мириса на тестостерон и страх, изпълващ кабината. Тя беше близо до върха на сексуалната възбуда и търкането на дрехите по гърдите й разпространяваше вълни от енергия по тялото й. Вярата й в Гюнтер беше безрезервна и Грета знаеше, че ще успеят.
Дитер седна зад волана, а Рат се настани до него. Микробусът потегли по пристана и когато стигна до шосето, бързо набра скорост. Летището беше само на трийсет мили.
Мърсър се изнерви, докато заложниците се качваха в микробуса, за да се отправят на пътуване, в което едва ли щяха да оцелеят. Веднага щом превозното средство изчезна в тихото село, той насочи моторницата към брега. Осъзна, че Рат е оставил стрелец, едва когато водата около „Акварива“ закипя и куршумите откъснаха парчета от предната палуба. Мърсър завъртя кормилото, а Айра и Рейдер отвърнаха на огъня. Стрелецът на пристана се криеше зад купчина тежки стоманени релси и само снаряд можеше да го извади от строя.