От посещението си в комплекса преди две години Мърсър знаеше, че това е единственият път за „Звартзенги“. Ако успееше да спре микробуса, Рат нямаше да може да изнесе кутията на Пандора. Той включи на скорост и волвото се стрелна след белия микробус. Айра сложи нов пълнител в картечния пистолет на Мърсър. Микробусът подмина отбивката за електроцентралата и продължи към новопостроения курорт „Синята лагуна“. Хеликоптерът бе надвиснал застрашително над него.
Модерната сграда от стъкло и стомана се намираше зад празен паркинг. Дотам се стигаше по криволичеща пешеходна пътека, изсечена в застиналата лава и оградена от двете страни с триметрови скали. Дитер профуча през паркинга и подкара по пътеката. От броните излизаха искри всеки път, когато остържеха камъка. Мърсър беше на неколкостотин метра зад тях и не можеше да установи връзка с хеликоптера, затова маневрата им даде няколко минути преднина да изблъскат заложниците от микробуса. Нямаха друг избор, освен да оставят вътре златната кутия.
Единият от стрелците остана в микробуса, за да държи на прицел пътеката.
Рат разби с пистолета си стъклените врати на сградата и нахлу вътре, убеден, че хората му пазят Перети, Фаркуър и Далай Лама. Огромното помещение бе разполовено от рецепция, а отвъд него имаше чакалня със стъклена стена с изглед към вдигащите пара води на изкуственото езеро. На слабата светлина на зората водата имаше странен млечносин оттенък, смес от силициев двуокис и бактерии, които й придаваха лечебните свойства и противната смрад на сяра.
Рат разположи хората си така, че да държат на прицел входа, в случай че екипът на Мърсър успее да мине покрай стрелеца в микробуса. Той разузна и маршрута за бягство, но не и преди да убие Мърсър. Сградата отекваше от вибрациите на перките на хеликоптера, който беше само на няколко метра от покрива.
Мърсър стигна до паркинга, видя тясната пътека и се досети къде е отишъл Рат. Той спря в началото на пътеката, блокирайки я с волвото. Беше зареден с адреналин и дори не помисли да изчака подкрепления от военната база в Кефлавик.
— Чакат ни да ги последваме — каза Айра.
— Ще ги нападнем във фланг — измърмори Мърсър. — Вие двамата се качете от лявата страна на пътеката, а аз ще мина отдясно. Ще спрем, когато стигнем над микробуса.
Лавата в тази част на полуостров Рейкянес датираше от 1226 година след Христа и въпреки силните исландски ветрове още не беше изгладена от ерозията. Катеренето по стените от двете страни на пътеката беше все едно да се качваш по могила от натрошено стъкло. Мърсър поряза коляното и лявата си ръка. Макар и забавен от нараняванията, той успя да се изкатери догоре и тръгна към сградата, сгушена в скалата. Лагуната зад нея блестеше в зеленикавосини багри. Оглеждайки се във всички посоки, Мърсър запълзя по ръба, докато стигна над микробуса. Погледна към прозорците на сградата, но не видя нищо, защото вътре беше тъмно.
Айра и Рейдер също спряха. Мърсър се надигна леко, прицели се в задната част на белия микробус и натисна спусъка. Той изпразни пълнителя, като внимаваше да не улучи мястото, където предполагаше, че е резервоарът. Изстрелите го оглушиха, затова не чу, но видя, че задната врата се отвори. На земята бавно се свлече мъж, облечен в черна грейка на „Геопроучвания“. От дупките в униформата му течеше кръв.
От прозорец един етаж над позицията му започна стрелба. Айра и Рейдер отвърнаха на огъня, но не улучиха снайпериста. Около Мърсър въздухът засвистя. Той се бе скрил зад малко възвишение от лава, но деветмили метровите куршуми бързо рушаха вулканичния камък. Мърсър сложи нов пълнител и вместо да избяга, както стрелецът очакваше, се прицели и изстреля кратък откос към сградата.
Разстоянието от вулканичната стена до втория етаж на сградата беше два метра и половина. Миг преди да скочи, Мърсър видя друг стрелец, спотайващ се на входа. Той не можа да спре, затова леко изви тяло и се хвърли към прозореца, като стреля няколко пъти в тъмното стъкло. Падна вътре сред дъжд от стъкла и се стовари върху голямо бюро, разпръсна купища хартии и събори на пода компютър. Когато се върна до прозореца, готов да стреля по бандита пред входа, мъжът бе изчезнал.
Айра и Рейдер тичаха към сградата. Мърсър пое дълбоко въздух, очаквайки силна болка в ребрата, но не почувства нищо. Той зареди нов пълнител и излезе от кабинета. Вътрешността на сградата беше тъмна и изпълнена със сенки, които избледняваха, докато слънцето се издигаше все по-високо.