— Какво стана? — попита Рейдер.
— Айра се е свързал с тях — отговори Мърсър, все още учуден, че е жив.
— Можеш ли да вървиш?
Паренето в крака на Мърсър намаля, когато адреналинът надделя над болката.
— Да.
Те се приближиха до тръбопровода, който пренасяше вода от електроцентралата до басейна на минералната баня, и се затичаха. В далечината се появи една от множеството сгради на „Звартзенги“, двуетажна постройка с малки прозорци. Вятърът разнасяше облаци пара. Двамата минаха покрай тюркоазено езеро, където се събираше богатата на минерали вода, изтласкана на повърхността от огромното налягане в недрата на земята.
Мърсър огледа пътя през централната част на станцията. Имаше шест главни сгради, свързани с тръби с различен диаметър. Мястото беше безупречно чисто, както подобаваше на безвреден за околната среда източник на енергия. Въздухът трептеше от произвежданото трийсет и два мегаватово електричество, достатъчно за град с население трийсет и две хиляди души.
Куршуми обсипаха ъгъла на сградата, зад която се криеха Мърсър и Рейдер. Клаус отвърна на огъня, разпръсквайки искри от тръбите, но не улучи мишената. Стрелецът беше добре защитен от стоманената гора. Пред административната сграда бяха паркирани две коли, които вероятно принадлежаха на пазачите, защото до началото на работния ден оставаха няколко часа. Мърсър изстреля два бързи откоса и надупчи четирите гуми, които видя.
Двамата заобиколиха сградата и тръгнаха по пътеката край лагуната с отпадъчни води. Когато стигнаха до следващата постройка, Мърсър намери незаключена врата и влезе. Помещението беше добре осветено и футуристично на вид. Над топлообменниците и турбините имаше тесни висящи мостчета. Чуваше се бръмчене. В предната част на сградата се отвори друга врата и Мърсър видя два силуета. Той се приготви да стреля, когато позна белите коси на кардинал Перети. Зад него стоеше един от хората на Рат и държеше пистолет до главата му.
— Пусни го! — извика Мърсър. Стрелецът хвана Перети за гърлото.
— Помръднеш ли, той ще умре — извика на немски неонацистът.
— Ти можеш да си вървиш — каза Рейдер. — Ние искаме Рат.
— Забравете това, хер Рейдер. Или всички ще се махнем оттук, или ще умрем.
Мърсър се изправи бавно, така че стрелецът да може да го види. Мъжът отмести пистолета си от кардинала и го насочи към него.
— Сега ще умреш — извика младият фанатик.
Доминик Перети се подчиняваше от мига, в който стрелците нахлуха в каютата му на борда на „Императрица на моретата“, защото само неговият живот беше в опасност. Но когато видя, че непознатият крачи към тях, не можа да позволи подобна жертва. Пък и преди четиридесет и пет години беше звезда в баскетболния отбор на семинарията заради бързите си реакции.
Перети блъсна ръката на германеца и му подложи крак, за да отхвърли тежестта му от себе си. Направи го по-бързо, отколкото се бе движил от десетилетия.
Стрелецът остана незащитен за част от секундата. Мърсър извади беретата от колана си и изстреля три куршума. Германецът политна към стената и после се строполи на стоманения под. Кардиналът коленичи и провери пулса му. В погледа му към Мърсър не се четеше нито обвинение, нито разкаяние. Перети започна да дава последно причастие на убития.
— Добре ли сте, отче?
— Да, синко.
— Знаете ли къде държат Далай Лама?
— Не. Разделихме се, когато ни доведоха тук. Едрият мъж и жената взеха с тях Далай Лама. Мисля, че са в административната сграда, но не съм сигурен.
— Може би се опитват да се обадят в офиса на „Геопро-учвания“ в Рейкявик — предположи Рейдер.
— Вероятно — съгласи се Мърсър. — Отче, трябва да се скриете, докато всичко това свърши.
— Да, ей сега — отговори Перети и продължи да се моли над трупа, а когато приключи, отново се обърна към Мърсър. — Ще ми направите ли една услуга?
— Нямам време — отговори Мърсър, без да се замисля какво може да иска кардиналът, имайки предвид обстоятелствата.
— Поискайте ми прошка и после кажете една молитва. — Очите на Перети заблестяха. — И не извършвайте повече грехове, след като изпратите онези хора в ада, където им е мястото.
Мърсър измънка почти забравена молитва. Перети го благослови и след това се скри до една от огромните тръби, по които течеше свръхнагрята вода.
Мърсър погледна навън, но не забеляза движение. Вратите на административната сграда не бяха разбити. Той се съмняваше, че Рат е вътре.
— Клаус, дръж на прицел тази сграда. Аз отивам да проверя следващата — каза Мърсър и хукна, прикривайки се зад тръбите.