Стените бяха направени от стоманени плоскости и когато стигна до вратата, той си спомни защо е така. Там се съхраняваха вторичните турбини, които използваха изразходваната пара, произвеждайки дериват на нефта на име изопентан. Точката на кипене на течността беше двеста градуса по Фаренхайт, за да се извлече и последното количество енергия от природните изпарения. По време на обиколката преди две години управителят на електроцентралата бе казал на Мърсър, че изопентанът е силно избухлив. Зад сградата вероятно се намираха изпускателни тръби, откъдето солената вода, изтласквана от земните недра, изтичаше обратно в природата, след като бе произвела електричество и гореща вода за нуждите на населението на полуостров Рейкянес.
Ключалката беше разбита и Мърсър влезе. Сграда номер четири не беше толкова модерна и имаше по-индустриален вид от другите. Той видя редици от дълги цилиндри с изопентан. До всеки резервоар имаше малка парна турбина. Подът беше от гладък бетон.
Мърсър едва държеше картечния пистолет, защото чувстваше силна болка в китката. Може би сухожилията бяха скъсани. Той допря пистолета на лакътя си и започна да оглежда помещението. В електроцентралата беше шумно, затова трябваше да разчита само на зрението си. Край един резервоар Мърсър забеляза облечен в черно човек, клекнал до турбината. Беше „техникът“ от „Геопроучвания“. От изражението му стана ясно, че и той е познал Мърсър. Двамата стреляха едновременно и неточно. Мърсър се скри зад близката турбина. Над главата му изсвистяха още два куршума. Отсеченото тракане на картечен пистолет раздра въздуха. Искра от стоманата опари ръката му.
Мърсър отвърна на огъня. Противникът му се бе преместил, затова куршумите му не улучиха друго освен метал. „Къде отиде онзи тип, по дяволите?“ Придвижи се наляво, огледа коридора, но не видя нищо, после отиде надясно. Откос от автоматично оръжие взриви бетона в краката му и той се скри зад един цилиндър.
Мърсър се опита да се прицели, но имаше твърде много машини, които му пречеха. Той се вгледа в резервоара над него, от който излизаха десетина тръби. Нямаше представа по коя тече газ и по коя течност, но разбра коя е най-уязвимата. Номерът беше да заведе там стрелеца. Мърсър извади пистолета си, за да пести амуниции, и започна да се движи, за да принуди мъжа да отиде към тръбата.
Пробяга откритото пространство и се спотаи зад колоната. Нацистът стреля, но улучи пода зад него. Мърсър бързо натисна спусъка и десет куршума пробиха мястото, където тръбата се свързваше с резервоара с изопентан, зад който се криеше стрелецът.
Преди да разбере дали е успял, Мърсър хукна. След секунда чу оглушителното съскане, преди течният изо-пентан да се запали. Освободеният газ излетя в петнай-сетметрова огнена струя, превърна се в кълбо и погълна всичко, до което се докосна. Тялото на германеца изгоря като факла.
Свръхмощната вълна блъсна Мърсър и той изгуби съзнание. Когато се свести, чу противопожарната аларма. Тази част от електроцентралата се затваряше автоматично. От пръскачките на тавана потече вода. Мърсър стана и докосна челото си, където се оформяше подутина. Ако никой от резервоарите не се взривеше от горещина, сградата нямаше да експлодира. В противен случай всички щяха да избухнат във верижна реакция и да унищожат голяма площ. Той зареди последните пълнители в оръжията си и хукна към следващата сграда. Боядисаните в различни цветове тръби и клапани внасяха единственото разнообразие в сивото стоманено помещение. Мърсър вървеше наведен и накуцваше. Зрението му започваше да се замъглява от нараняването в главата. Имаше километри тежки тръби и хиляди кътчета, където човек можеше да се скрие. Стори му се, че видя движение на сянка в края на редицата от еднакви машини. Приклекна, погледна под тръбите и зад последната забеляза два крака, които веднага изчезнаха. Човекът се катереше по топлообменника, за да може да вижда цялото помещение.
Мърсър се изправи. Имаше само една възможност. Убиецът знаеше, че той е там, имаше представа къде се крие и имаше предимството, че стои на стабилна платформа, удобна за стрелба. Мърсър се придвижи странично и опари ръцете си в тръбата, но не издаде звук, и се промъкна до по-добра позиция.
Той допря картечния пистолет до рамото си и скочи. През мерника видя главата на Грета Шмид зад малък жълт клапан на върха на дебела тръба. Изражението й се приближаваше до сексуален екстаз, очите й бяха широко отворени, а кожата зачервена.
Тя го видя, насочи автоматичния си пистолет към него и изстреля дълъг откос. Мърсър стреля веднъж и пистолетът му засече. Единственият куршум рикошира в клапана и излетя, без да порази мишената.