— Те ще пътуват с кораба.
Мърсър работеше на свободна практика и разполагаше с времето си, затова можеше да се съобрази с графика на другите.
— Ще тръгна с тях.
Часът беше почти четири следобед, когато Мърсър излезе от сградата на Топографското дружество. Обядът беше един от най-вкусните, които бе ял, а компанията беше фантастична. Милиардерът Хериман и неколцина други го забавляваха с леко преувеличени истории за експедиции, в които бяха участвали или финансирали.
До полета за Рейкявик оставаха три дни, затова Мърсър реши да пренощува в града и на другия ден да отиде в Националния исторически музей. Той сподели намеренията си с Чарлс и десет минути по-късно Добсън, икономът, който го бе посрещнал на вратата, уреди луксозен автомобил да го закара до „Карлайл“, където му бе запазил стая. Добсън му резервира и билет за самолета до Вашингтон за следващата вечер.
Чарлс Брус изпрати Мърсър и се върна вътре. Той влезе в кабинета на заместник административния директор, седна зад бюрото и взе телефонната слушалка.
— Пол, обажда се Чарлс Брус.
— Как мина? — попита учтив глас от другия край на линията.
— Мърсър е на борда — леко огорчено отговори Брус. — Ще се качи на кораба в Исландия и ще пътува с тях до Гренландия.
— Отлично. Казах ти, че лесно ще го убедиш.
— Тази работа не ми харесва. Той трябва да знае в какво се забърква.
— Чарлс, дори ти не знаеш в какво се забърква доктор Мърсър.
— Знам какво имаш предвид — троснато отговори Брус. — Нямам много приятели и не обичам да ги използвам, без да ги предупредя.
— Операцията е поетапна и засега не е необходимо Мърсър да знае нещо. Освен това той е само подкрепление. Има вероятност изобщо да не разбере какво става в Гренландия. Престоят там ще му хареса, ще отвори базата и това ще бъде всичко.
— Ами ако нещо се обърка?
— Сигурно познаваш Мърсър, Чарлс, но има неща, които той не ти е казал. Като например факта, че докато е правил доктората си, е помогнал на Министерството на отбраната и е ходил в Ирак с екип от командоси преди войната в Персийския залив, за да провери дали Саддам Хюсеин добива уранова руда. Или че миналата година е помогнал да бъде предотвратена терористична атака срещу нефтопровод в Аляска. Ако се случи нещо, което да изложи на риск мисията ни, Филип Мърсър ще може да се погрижи за себе си и за интересите си.
— Не знаех тези неща за него. Звучат впечатляващо. Но той не знае цялата истина и заминава неподготвен — настоя Брус.
— Ако се наложи, ще бъде информиран. Твоето участие в тази операция приключи. — Линията прекъсна.
— Съжалявам, Мърсър — прошепна Брус. — Иска ми се да не те бях замесвал.
Ватикана
Рим, Италия
За непосветените изглеждаше, че суетнята около избирането на първия папа за новото хилядолетие още не е заглъхнала, когато Лъв XIV, двеста шейсет и третият човек, седнал на престола на Свети Петър, започна да прави промени. Мнозина бяха изумени от онова, което бившият кардинал Джузепе Салви смяташе да стори.
Той бе преценен като временен компромис между враждуващите фракции в папската курия. Политиканстването по време на кардиналския съвет беше неистово и изборът се проточи с безкрайни балотажи. След пет дни стана ясно, че нито един от двамата главни претенденти няма да получи необходимите две трети от гласовете, затова всеки започна да играе на изчакване, надявайки се, че ще победи на последния балотаж на дванайсетия ден, когато изборът щеше да бъде решен с обикновено мнозинство.
Причините за тези разправии бяха различни, но църквата беше на кръстопът и трябваше да откликне на промените в световен мащаб, да реши въпроси, отлагани с десетилетия, и да си избере водач за XXI век. Някои кардинали смятаха, че е време католицизмът и папската институция да се модернизират, а други бяха на мнение, че е необходим по-консервативен и в някои случаи дори реакционен човек.
На осмия ден неколцина от по-дипломатичните кардинали осъзнаха, че враждебността, заразила кардиналския съвет, по всяка вероятност ще се отрази на управлението на новия папа. Те чувстваха, че църквата трябва да е по-обединена. Нужен беше компромис. Затова бе издигнат трети кандидат, който да бъде временно решение, докато църквата определи бъдещето си. Кардинал Джузепе Салви беше на седемдесет и четири години и в лошо здравословно състояние. Духовниците знаеха, че управлението му ще бъде кратко и ще даде на двете страни време да изгладят спорните точки на доктрината.