Седмица след като стана Лъв XIV, Джузепе Салви бе приет в болница и кардиналите се уплашиха, че решението им е било твърде прибързано, също като за първия Йоан Павел, който беше папа за малко повече от месец през 1978 година. Но изследванията показаха, че здравословното му състояние не е тревожно. Лекарите установиха, че той страда от стомашен рефлукс — заболяване, за което не бе споменавал. Оперираха го и след няколко седмици Салви оздравя като по чудо.
Лъв XIV започна да променя църквата както си я представяше във въображението си с енергичност, която изуми избралите го привърженици на твърдата линия. Той назначи най-близкия си приятел, либералния кардинал Перети, за държавен секретар — вторият по значение пост във Ватикана. Лъв XIV бе смятан за умерен, но с това важно назначение ясно даде да се разбере, че на предишното статукво ще бъде сложен край и че най-близко до сърцето му, следователно до църквата, е повишаването на религиозната толерантност в света и изкореняването на фанатизма. Вместо да издаде декрети по проблема, папата реши да посети лично епископите на различните епархии.
Лъв XIV свика специален синод и значението, което му отдаде, беше толкова голямо, че направи Перети председател. После предприе още една необичайна стъпка, като покани други религиозни водачи да присъстват. Макар че те нямаха право на глас, Лъв искаше всички да разберат позицията на Ватикана по въпроса за толерантността. Присъствието на източноправославните патриарси и епископи беше обичайно на синодите, но папата държеше да присъстват водачи от Израел и от Съединените щати, известни будистки монаси, включително Далай Лама, влиятелни молли и имами от сунитските и шиитските клонове на исляма, шинтоистки проповедници от Япония, архиепископът на Кентърбъри и стотици други.
Събирането на толкова много изтъкнати личности бе възложено на кардинал Перети. Работата беше огромна. За организирането на обикновен синод беше необходима една година, а папата му даде едва шест месеца, за да събере не само сто и седемдесетте епископи от католическата църква, но и всички останали.
Доминик Перети беше шейсет и пет годишен, роден в Рим, и нещо като външно лице за курията заради модерните си възгледи за противозачатъчните средства. Също като Лъв, и той смяташе, че някаква форма на контрол върху прираста на населението ще бъде изключително важна за изхранването на цивилизацията. Тъй като беше папа, Салви не можеше открито да обяви възгледите си, но намеренията му станаха ясни, когато даде на Перети власт във Ватикана.
Синодът на толерантността беше планираната първа стъпка към обединяването на католицизма с другите религии по света, така че на определен етап въпросът да може да бъде обсъден. Ватиканът като институция с 2000-годишна история се придвижваше с тромавите стъпки на най-голямата бюрокрация в света. Драстичната промяна беше единственият начин църквата да се реформира и на синода се гледаше като на радикална проява.
Доминик Перети седеше зад бюрото си на втория етаж в папския дворец, когато на вратата почука свещеник.
— Извинете, кардинал Перети, Негово светейшество приключи с обяда си и ще ви приеме сега.
— Благодаря.
Перети махна очилата си за четене и сложи другите, предназначени за всички останали цели. Беше пробвал бифокални лещи, но получи пулсиращо главоболие.
Той стана и се протегна. Беше метър и деветдесет — най-високият човек във Ватикана, като се изключат неколцина членове на папската полиция и двама от Швейцарската гвардия. На млади години бил баскетболна звезда и понякога още играеше с някои от работниците миряни във Ватикана. Лицето му беше забележително гладко, с изключение на дълбоките бръчки от двете страни на големия крив нос. Очите зад очилата със стоманени рамки бяха черни и издаваха впечатляваща интелигентност. Перети грабна две купчини листове и излезе от просторния си кабинет.
Обикновено вървеше енергично, но напоследък крачеше по-бавно. Изкачи мраморните стъпала до папския апартамент и намери Лъв в разкошната библиотека. Там беше и епископ Албани, посредник на Синода на толерантността. Задачата му щеше да бъде да улесни обсъжданията и да се погрижи в края на събитието да се постигне съгласие.
— Изглеждаш уморен — каза папата.
— Така е — съгласи се Перети и седна на стол срещу бюрото на Лъв. — Изпитанието е голямо.
— Още една седмица и ще свикам синода, Доминик — с искрено съчувствие каза папата. — Посредникът ни ще поеме нещата в свои ръце и ще можеш да се наспиш. Ограничих времето за встъпителните речи, за да ускоря ритъма, затова ще имаш няколко спокойни дни, преди да се случи нещо важно.