Преди Албани да измърмори възражение, че встъпителната дискусия ще бъде важна, Лъв XIV вдигна ръце.
Слънчевата светлина, струяща през прозорците, се отрази в пръстена му с изображение на риба — един от множеството символи на поста му.
— Шегувам се, разбира се. Дадохме си само две седмици за синода, половината от обичайното време, и няма да губим нито миг. Има ли проблеми в последната минута?
— Стотици — въздъхна Перети. — Но се справям някак. Ако трябва да бъда откровен, много от религиозните водачи се държат като примадони на премиера. Някои искат повече време за обръщения до епископите, а други — по-добър контрол върху ястията. Трети не харесват разпределението на каютите. За мъже и жени, посветили се на духовното спасение на другите, те са прекомерно заети с телесните си потребности.
— Има много кулинарни и културни обичаи, към които трябва да проявим деликатност — напомни му папата.
— Разбирам. Но канцеларията ми е затрупана и с други молби. Един американски проповедник иска да доведе съпругата си. Обажда ми се по телефона всеки ден и изразява недоволството си, че няма да й бъде позволено да дойде с него. Накрая се смилих и му казах да я вземе.
— Кой е той?
— Томи Джо Фаркуър, бивш търговски пътник, сега телевизионен евангелист със значителна аудитория.
— Не мога да проумея защо Америка търпи подобни шарлатани — възмути се Албани.
— А корабът?
Поради международното значение на Синода на толерантността папата искаше събитието да се състои в Рим, каквато беше традицията. Но неколцина от поканените отказаха да дойдат във Ватикана. Вторият вариант беше Ерусалим, но той се оказа по-спорен и от Рим. Перети предложи да избегнат въпроса за територията. Вместо да се карат по политически въпроси, той препоръча синодът да се проведе в морето, на достатъчно голям кораб, който да побере двете хиляди гости. „Императрица на моретата“, наетият плавателен съд, беше един от най-модерните трансокеански кораби в света.
Присъствието на толкова много важни личности на кораба създаде нови проблеми, не на последно място въпроса с охраната. Швейцарската гвардия щеше да провери всеки член на екипажа и поканените. Те щяха да работят заедно със специалисти по охраната от десетки страни. Най-трудно щеше да бъде да качат групата на борда. Излезеше ли в открито море, корабът щеше да бъде извън обсега на всички, с изключение на най-вещите терористи. Папата бе наел услугите на италианския военноморски флот за осигуряването на ескорт на модерния трансо-кеански лайнер — ескадрен миноносец щеше да следва „Императрица на моретата“ по пътя му.
— Корабът е готов. До отплаването остава една седмица и екипажът е изолиран на борда. Близо до него не се допускат непроверени от Интерпол и Швейцарската гвардия.
— Снабден ли е с провизии?
— Има всичко от шампанско до кучешка храна за полицейските кучета търсачи на експлозиви, които ще пътуват с нас.
— Свършил си забележителна работа, Доминик. Тази среща е изпитание за организационните ти способности, но ще допринесе за разбирателството в света.
— С радост ще се оттегля на заден план, ако успеем да убедим поне един човек да престане да убива в името на религията — скромно каза Перети.
— Ще го сторим, приятелю мой — с непоколебима увереност заяви папата. — А предметите, които ще върнем на представителите на другите вероизповедания? На кораба ли са вече?
— Всичко е на борда. Трябва да добавя, че интересът към синода е огромен.
— Така и предполагах. Молитвата за покаяние „Меа Culpa“ на Йоан Павел през март 2000 година беше първата стъпка. Църквата трябваше да се извини официално на света преди десетилетия. Някои от жестокостите, извършени под нашите знамена, бяха неописуеми. Светата инквизиция, кръстоносните походи и неуспехът ни да се противопоставим на фашизма бяха едни от най-големите. Не беше достатъчно да кажем, че съжаляваме.
Реших, че е необходимо да върнем нещо реално, а какво по-добро от хилядите религиозни текстове и предмети, принадлежащи на други вероизповедания, които Ватикана е натрупала през столетията? Тези неща трябваше да бъдат върнати много отдавна.
— Преброиха ли окончателно реликвите, които връщаме? — попита Албани. — Трябва да знам това за речта си пред синода.
Кардинал Перети прерови едната купчина листове, които бе донесъл.
— Седем хиляди и осемстотин книги, предимно текстове на иврит и тори, които са скрити през войната, ислямски писания, заграбени по време на кръстоносните походи, и източноправославни материали, прибрани при нас след Халкедонския събор през 451 година.