— Това ли е всичко? — Очите на Лъв XIV се разшириха, като чу нищожната бройка.
— Ти ни даде само шест месеца да се подготвим. — Перети заяви това като факт, а не като оплакване. — В библиотеката на Ватикана има два милиона книги и сто и петдесет хиляди ръкописа, без да смятаме седемдесет и петте километра документи в архивите. Едва наскоро започнахме да преравяме материалите, които принадлежат на други църкви.
— Съжалявам — усмихна се папата. — Прости ми. Какво друго ще бъде върнато на законните си собственици?
— Петстотин икони, които принадлежат на източноправославната църква. Те ще решат как да си ги разпределят. Има още четиридесет статуи, около двеста картини и множество религиозни предмети като свещници, кръстове и мощехранителници. Изпратихме и единайсет контейнера в доковете на Белгия. Съставихме списък кое на кого да се даде и запазихме някои от по-символичните предмети, които ти ще връчиш лично.
— И казваш, че световният интерес към тази проява е огромен?
— Въпреки усилията на пресканцеларията ни мнозина журналисти се съсредоточават повече върху връщането на религиозните предмети, отколкото върху самия синод, и между другото, не можем да ги убедим да не го наричат Вселенски събор.
— Синодът е наш, но представлява и вселенско събиране — възрази папата. — Предпочитам името, което са му дали. Думата „синод“ намирисва на потайност. Искаме невиждана досега прозрачност. Срещата не е свързана с религията, а с хората и с това как да ги накараме да подобрят взаимоотношенията си.
— Модернизмът разделя света на фанатици и миряни — обади се Албани. — Евангелизмът се превърна в толкова ожесточена битка, че мнозина религиозни водачи са озадачени, че проповядваме различни религии. Душите станаха стока като акциите на борсата.
Неочаквано Лъв XIV се засмя.
— Извинявай, Албани, но си представих как говорител по радиото изброява религиите като информация за цените на борсата. По курса на деня католицизмът се е вдигнал с два пункта, юдаизмът с една четвърт, а будизмът е намалял с една осма. — Той се засмя отново и после стана сериозен. — Трябва да сложим край на този начин на мислене. Не искам да си представям какво ще стане, ако не успеем. Политиката и расовите различия също пораждат фанатизъм. Светът не би искал религиозните му водачи да наливат масло в подобна запалителна смес.
Мюнхен, Германия
Аника Клайн цяла сутрин приготвя багажа си. На другия ден заминаваше. Щеше да прекара няколко дни в Исландия, преди останалите участници в експедицията да се съберат и да се качат на кораба за Гренландия. Домакинската работа й отне повече време, отколкото очакваше, но въпреки това Аника излезе да потича и се върна в апартамента си час и половина по-късно.
Дълго се къпа, а после трийсет минути седя пред огледалото, за да се погрижи за красотата си — нещо, което бе отлагала твърде дълго. Веждите й не бяха оформяни от три месеца. Очите й плувнаха в сълзи. Аника нарочно подстригваше късо лъскавата си черна коса, за да може да я сресва бързо и лесно.
Лицето й беше ъгловато, с огромни очи с форма на бадеми, високи скули и заострена брадичка. Устните й бяха големи, сочни и леко нацупени. Ушите й бяха малки. На едното имаше пет обеци, а на другото четири. Аника беше на трийсет и шест години, а стилът й беше като на девойка на половината на годините й. Но й подхождаше. Тя се вторачи в отражението си и реши, че може да поддържа заблудата още няколко години. Тъй като рядко се показваше на слънцето, по кожата й, която в края на краищата щеше да я издаде, още нямаше бръчки.
Аника се усмихна. Само така лицето й загубваше съсредоточеното си изражение. Усмихнеше ли се, тя приличаше на ученичка. Бившият й съпруг сравняваше красотата й с тази на Одри Хепбърн и Аника не си правеше труда да го разубеди.
Обикновено се обличаше в черно. Този стил още беше на мода в Европа. Трябваше да се срещне с някого по поръчение на дядо си, затова си сложи скромна пола в светъл цвят, кремава копринена блуза и обувки с ниски токове. Чувстваше се удобно с ръста си и носеше високи токчета само когато се налагаше.
Аника взе еднолитрово шише с вода от хладилника и кутия маслини. После щеше да използва дъвка, за да освежи дъха си. Тя сложи бутилката в малката си кожена раница, извади ключовете на очукания си Фолксваген „Голф“ и напъха в устата си шепа маслини. Колата й беше в гаража под сградата, в която живееше. Запали след пет опита.
Градчето Изманинг беше само на половин час път от апартамента й и това беше добре за дядо й. Ако онзи Ото Шрьодер, с когото я бе помолил да разговаря, живееше по-далеч от Мюнхен, Аника щеше да отиде след завръщането си от Гренландия. Дядо й Яков бе настоял да посети Шрьодер, преди да тръгне на север, но той се отнасяше към всичко, свързано с работата му, като към спешен случай.