— Но кои са те? — настоя тя, като се уплаши, че Шрьодер ще умре, преди да е разбрала какво се е случило.
— Моето минало. — Той изхрачи съсирек кръв и Аника го избърса от ръкава си. — Преди седмица ме предупредиха, че това няма да свърши с мен. Мислех, че съм последният, който знае.
— Какво, господин Шрьодер?
— Истината. — Макар че смъртта бързо наближаваше, бившият военен нямаше да разкрие защо е бил изтезаван.
Изведнъж я осени прозрение.
— За златото ли? Искали са да разберат за златото, нали?
Лицето му се изкриви от болка, но Шрьодер успя да отвори широко очи и се вторачи в нея. Гласът му трепереше.
— Откъде знаете за него? Да не сте от хората, които ме предупредиха?
Аника не обърна внимание на въпросите.
— Онези, които ви причиниха това, са знаели за златото и са искали да разберат какво се е случило с него, нали?
— Златото е само малка част от историята — каза той и после млъкна. За миг Аника помисли, че е умрял, но Шрьодер стисна ръката й. — Искаха да знаят дали съм разказал на някого останалото.
— А разказал ли сте?
— Винаги съм знаел, че за тази тайна си струва да се убие — усмихна се той. — Но не ми е минавало през ума, че убитият ще съм аз.
— Каква тайна? — трескаво попита Аника. Думите му звучаха несвързано. След минутадве старецът щеше да бъде мъртъв. — Каква тайна, господин Шрьодер?
— Проклятието на Пандора. През целия си живот съм се молил този кошмар да свърши с мен. Но сега знам, че ще продължи.
— Какво е проклятието на Пандора?
Ото Шрьодер затвори очи, борейки се със смъртта.
— Казаха ми, че има човек, който може да помогне…
— Хората, които ви предупредиха за нападателите… Те ли ви казаха, че някой може да помогне? Кой? Кой може да помогне?
Гърдите му изхриптяха и той изхрачи още кръв.
— Един американец. Филип Мърсър — прошепна той. Ръката му се отпусна в локвата кръв. Ото Шрьодер умря.
Аника не се изненада, когато по лицето й потекоха сълзи. Старият офицер бе успял да запази някаква страховита тайна и мълчанието го бе убило в края на живота му. Тя се прегърби до трупа. Димът се бе разсеял и ужасът от случилото се сякаш се бе просмукал във всичко наоколо.
Аника стисна зъби и се опита да разсъждава трезво. Трябваше да мисли като лекар, а не като жертва.
Имаше трима мъртви от многобройни огнестрелни рани и един ранен, но първо трябваше да се погрижи за крака си. Можеше да изтърпи болката, но й бяха необходими конци, за да зашие разкъсването. Това означаваше да отиде в болница. Аника знаеше, че ако повика линейка, ще бъде замесена в полицейско разследване, а това, не трябваше да се допуска. Ако каже защо е била там, щеше да бъде само въпрос на време мъчителите на Шрьодер да узнаят самоличността й и съдейки по жестокостта им, щяха да я убият много преди да са ги заловили. Медицинската сестра в съседния до нейния апартамент можеше да зашие раната, а Аника щеше да набави лекарствата, необходими за инфекцията и болката, ако се наложеше.
Подпря се на неравната каменна стена и тръгна. Виенето на свят не се дължеше на загуба на кръв, а на шока от смъртта на Шрьодер и другите. Трябваше да се махне оттам. Спря пред портата, замисли се дали ще бъде в състояние да шофира до дома си и осъзна, че няма да може да се справи. Реши да отдалечи колата си от сцената на убийствата и щом стигне до Изманинг, да се обади на съседката си да дойде да я вземе.
Задъхана тя стигна до фолксвагена, грабна хавлиена кърпа от задната седалка и я уви около крака си. Остатъкът от водата я освежи. Взе друга кърпа и избърса кръвта от лицето, ръцете и краката си. Очите й блестяха от страх и в същото време от решителност.
Погледна къщата за последен път. Единствената лампа в предната стая хвърляше слаб отблясък в тъмнината. Аника беше сигурна, че присъствието й там по едно и също време с онези хора не е случайно съвпадение. Набра номера на дядо си, но прекъсна връзката веднага щом чу дрезгавото му „Ало“. Сърцето й се отпусна. Той беше добре. Аника се опасяваше, че мъчителите са научили за Шрьодер от Яков Айзенщад, използвайки същите методи.
Но ако информацията не бе дошла от дядо й, тогава източникът беше друг. Когато се почувстваше готова, Аника щеше да разговаря с Яков по този въпрос. Но не и тази вечер. И това беше само една от загадките, които трябваше да разкрие. Кой бе дал информация на убийците на Шрьодер? Кой бе спасил живота й, като ги бе прогонил? Имаше чувството, че това са същите хора, които преди седмица бяха предупредили бившия офицер, но нямаше представа как са разбрали, че и тя ще бъде там тази вечер. Кого спомена Шрьодер? Мърсър? И как можеше той да помогне? И накрая, и вероятно най-любопитното беше какво е проклятието на Пандора?