— Винаги съм се питал дали и вкъщи спиш с дрехите — каза Мърсър, наля кафе на приятеля си и добави няколко лъжички захар.
— Само когато се напия.
— Значи всяка нощ.
— Да речем, през повечето нощи и да не говорим повече за това.
Хари отиде в банята, а Мърсър прегледа вестника.
Скандалът в училищно настоятелство във Вашингтон не можа да задържи вниманието му. Тъй като работеше предимно в чужбина, Мърсър се интересуваше повече от международните новини. Той прочете вестта за предстоящия Вселенски събор. Статията беше придружена от снимка на „Императрица на моретата“. Хари се върна, когато Мърсър довършваше друга статия — за немска компания, която се бе съгласила да изплати един милиард и двеста милиона долара репарации на робите, работили във фабриките й през войната.
— Снощи не каза кога ще заминаваш за Гренландия. — Хари седна до Мърсър. Беше се постарал да се избръсне.
— Утре сутринта — отговори Мърсър и му даде кръстословицата от вестника.
Хари прегърби рамене, като чу новината. Той предпочиташе компанията на Мърсър, отколкото да използва дома му. Старецът отпи глътка кафе и запали цигара.
— Знам, че моментът не е много подходящ — добави Мърсър, — но това е възможност, която не мога да подмина.
— Не те обвинявам. Да станеш член на Топографското Дружество сигурно означава адски много за теб.
— Колко от детските мечти се сбъдват? — Въпросът бе зададен сериозно.
— Освен да загубиш девствеността си, не много. — Сбръчканото лице на Хари се разтегли в усмивка. — Радвам се за теб, но не ти завиждам. Как е там по това време на годината?
— Ако искаш, вярвай, но пролетта започва. Юли настъпва, когато ледът около Гренландия се пропуква. Корабът ни вероятно ще бъде един от първите тази година. Температурата трябва да е над нулата, макар че може да се разразят бури и да спадне драстично за около пет минути.
— Ти си луд.
Мърсър се засмя, но не оспори думите му.
Докато Хари решаваше кръстословицата, Мърсър взе лист хартия и писалка и започна да пише списък на нещата, които щеше да вземе. Обикновено знаеше какво му трябва, но за пръв път щеше да работи в подобни сурови условия и искаше да бъде подготвен.
Час по-късно, когато Хари прелисти останалата част на вестника, Мърсър вече бе записал някои от нещата, от които се нуждаеше. Трябваше да отиде в специализиран магазин за останалите, но по-дребните бяха в дома му. Някои обаче се губеха.
— Хари, виждал ли си тъмните ми очила? Старецът се обърна и му хвърли смразяващ поглед.
Когато заговори, гласът му беше изпълнен с ирония.
— Не си ли спомняш, че ги взех последния път, когато се качвах на Еверест?
— Ще заключа алкохола, докато ме няма, и ще ти забраня да пушиш тук.
— Шегувам се — бързо отстъпи Хари. — Не е необходимо да се държиш гадно. Като си свършиш работата, ще дойдеш ли в „При Дребосъка“? Довечера ще дават две питиета на цена за едно, което означава двойно повече пиене.
— Не. Искам да науча повече за проекта „Леден червей“ и базата Кемп Декейд, която ще отваряме отново.
По време на обяда в дружеството Чарлс Брус бе разказал на Мърсър за самолета на военноморските сили, който се разбил няколко месеца преди базата да бъде затворена. Издирването на катастрофиралия самолет било мащабно и би трябвало да го забележат лесно върху леда, но не била открита и следа. В името на любопитството Мърсър се надяваше да намери нещо по въпроса.
— Както искаш — рече Хари, взе новия си бастун и се приготви да тръгне към дома си. — От „Дълес“ ли ще тръгнеш?
— Да. Ще ме закараш ли?
— Затова попитах.
— Благодаря. Ела по обяд.
Хари излезе, а Мърсър отиде да пазарува. Обмисляйки списъка за покупките и задачите за вечерта, той осъзна, че не е трябвало да остава един ден повече в Ню Йорк. Но ако забравеше нещо, по всяка вероятност можеше да го купи в Исландия, преди да се качи на „Ньорд“, за да отпътува за Амасалик, Гренландия. Освен това вярваше на Чарлс Брус, че „Геопроучвания“ са екипирани отлично. Сигурно там щяха да се погрижат за него.
Рейкявик, Исландия
Мърсър беше геолог и малкият остров в средата на Атлантическия океан го заинтригува. Образувана преди осемнайсет милиона години от подземни вулкани, които още бяха активни, Исландия бе доказателство за бурната дейност на планетата. Всеки ден ставаха земетресения, а един от множеството вулкани по повърхността й изригваше на всеки две години. Пейзажът бе изпъстрен с невероятни геоложки особености — геотермални извори, древни кратери и скалиста долина, която беше единственото място, където атлантическият хребет пресичаше сушата. За разлика от Исландия Гренландия, огромният й съсед на запад, някога е бил част от Пангея — огромния континент, който се образувал, когато земята е изстивала. Скалите бяха на три и половина милиарда години, мъртви в геоложки аспект.