— Вие ли ще ме закарате до града, момчета?
— Да. Другите чакат в хотела. Много е скучно, затова предложих да дойда с Ернст, за да правя нещо.
Мърсър сложи чантите си в товарното отделение на джипа и се настани на седалката зад Нойхаус.
— Изненадан съм, че Марти Бишоп не е дошъл да ме вземе.
— Той се напи — намръщи се Игор Булгарин. — Снощи научи, че един негов приятел няма да дойде на експедицията. Криза, възникнала в последната минута, го принудила да отложи пътуването си.
— Искаш да кажеш, че само трима ще отваряме Кемп Декейд? — Мърсър мислеше, че четирима е абсурдно малка цифра, но броят им бе намалял още.
— Господин Бишоп вече се погрижи за това — отговори Нойхаус. — „Геопроучвания“ изпраща трийсет души. Уредил е да използва неколцина от нашите работници, ако се наложи. Освен това имаме достатъчно техника и провизии, за да изкараме два месеца.
— Да, вярно е — измърмори Игор. — Четири всъдехода с ремаркета, джип със специални гуми и няколко постройки от готови панели, които ще бъдат разрушени като къщички от карти.
— Как ще закараме всичко това до Кемп Декейд? — попита Мърсър. — Твърде много е за хеликоптер.
Булгарин се обърна, за да погледне Мърсър. Усмивката му излъчваше неизчерпаема енергия.
— Всичко ще бъде транспортирано с дирижабъл от пристанището в Амасалик.
Мърсър възкликна от изненада и Ернст обясни.
— Това е тежкотоварен въздушен кораб, предоставен от „Геопроучвания“. Мисля, че лети едва от няколко месеца.
— Ако искате вярвайте, но знам някои неща за него — каза Мърсър. — Корпусът му може да се огъва и има четири мотора с перки, които могат да завъртат и хоризонтално като на хеликоптер. Подобен е на системите, използвани в морската пехота.
— Този вид е модификация на злополучния дирижабъл с хелий на Франк Пиазеки. — Нойхаус излезе от очертанията на летището и подкара по шосе 41 към пътя за Рейкявик. — Въздушният кораб ще пренесе превозните средства до Амасалик, откъдето ще ги закарате в лагера. По-тежките провизии и сгъваемите постройки ще пристигнат със самолет. Когато отидете на мястото, предният екип ще е приготвил сграда за вас, докато сглобите останалите.
— Струва ми се, че експедицията ще бъде тежка.
Мърсър се интересуваше от въздушни кораби. Те представляваха нещо особено, еволюционно и елегантно в света на авиацията, макар че животът им беше краткотраен. Съвременните материали, изобретени с помощта на компютри, и употребата на незапалим хелий създаваха минимален риск за тези летящи грамади. Искрата на трепетно очакване, която бе пламнала у Мърсър, откакто бе пристигнал, се разпали още повече.
— Вижте. — Игор посочи пътя вдясно, далеч от океанските вълни, разбиващи се в черните вулканични брегове на Исландия. — Води към Синята лагуна, горещ гео-термален извор, използван като минерална баня. Водата се събира в огромно езеро. Много е лековита. Вчера хо-Дих там с неколцина от германците.
— Водата всъщност се оттича от близката трийсет и два мегаватова електроцентрала „Звартзенги“ — обясни Ернст. — Те използват нагрятата от вулканите вода, за да произвеждат електричество. Солеността й е като на морската вода, но има високо съдържание на силициев двуокис, който помага на хората, страдащи от псориазис.
— Бил съм на Синята лагуна — каза Мърсър. Над покритото с лишеи поле от лава, простиращо се до хоризонта, бе надвиснал бял облак от изпаренията от електроцентралата. — Преди няколко години дойдох в Исландия на конференция. Разбрах, че строят нова минерална баня на петстотин метра от електроцентралата.
— Да, да. Много е хубаво — нетърпеливо потвърди Игор. — Трябва да отидем там утре, преди корабът да потегли за Гренландия.
Мърсър поклати глава.
— Съжалявам, но сутринта имам среща. — Той не добави нищо повече и двамата му спътници не проявиха любопитство.
Продължиха да пътуват, без да разговарят. След известно време хълмистите възвишения от лава отстъпиха място на очертания на град. На исландски Рейкявик означава „димящ залив“ — столицата е кръстена на потока, извиращ от геологично активните извори наблизо.
Предградията бяха сравнително нови, в характерен европейски стил. В далечината се извисяваше Холгримскирка — огромна циментова църква с шейсетметрово копие на върха. Местните жители я наричаха „Бетонната катедрала“.
Спретнатият стар град край пристанището представляваше лабиринт от тесни улици, сякаш прокарани напосоки — като че ли великан бе хвърлил на земята шепа слама. По-старите сгради имаха селски облик, а при по-новите имаше белези от различни архитектурни стилове. Нойхаус спря пред хотел „Бьорг“, бяла каменна сграда, която се намираше срещу малък парк.