— Тук ще пренощувате — съобщи той и изчака Игор да помогне на Мърсър да разтовари багажа си. — Аз трябва да се върна в офиса. Утре няма да мога да ви изпратя, затова ви пожелавам успех.
Мърсър слезе от тойотата и постоянният вятър отново го блъсна. Игор Булгарин сякаш изобщо не го усещаше и Мърсър предположи, че руснакът живее в още по-неприятен климат в родината си.
— И в Гренландия ли е толкова лошо времето? — попита той.
Едрият мъж се засмя и преметна на рамо едната чанта.
— Местният вятър се нарича питарак и се привлича от земната гравитация като катабатик в Антарктида. Започва с лек бриз от юг и после настъпва затишие. Имаш десет минути да намериш подслон. След това питарак удря от север с около двеста и четиридесет километра в час. Преди десет години човекът, с когото работех, беше повдигнат от такъв вятър. Открихме го двайсет километра по-нататък. Все едно го бе влачил камион. Дрехите и плътта му бяха смъкнати от тялото от допира с леда.
— Господи!
— Да. — Игор видя безпокойството на Мърсър и отново Се ухили. — Питарак духа предимно през зимата. Не е обичаен по това време на годината, но човек трябва да бъде подготвен.
Макар че наближаваше десет през нощта, навън още беше светло, защото Рейкявик се намираше само на сто и петдесет мили южно от Северния полярен кръг. Според биологичния часовник на Мърсър беше четири часа по-рано, но той знаеше, че трябва да се приспособи към промяната във времето, и най-добрият начин да го направи, беше като се помъчи да заспи. Той взе ключа от рецепцията във фоайето на хотела, декорирано в стил от трийсетте години на XX век, и се качи с асансьора до стаята си. На закуска щеше да се срещне с екипа от Топографското дружество.
Стаята беше малка, но функционална, и имаше изглед към парка. Топлата вода щеше да бъде безценен лукс в Гренландия, затова Мърсър дълго се къпа, мислейки за срещата сутринта.
Докато проучваше информацията за Кемп Декейд по Интернет, той бе попаднал на стара статия за катастрофирал товарен самолет С-97. Стефансон Розмундер, синът на един от първите хора, изкачили Еверест, бе участвал в спасителната операция. Тогава Розмундер трябва да е бил много млад, затова Мърсър реши, че още е жив. Искаше да разговаря с полярния изследовател за опита му. Сутринта преди полета до Исландия той се бе обадил по телефона на разни хора, опитвайки се да открие Розмундер, и най-после успя да се свърже с възрастната му майка само няколко минути преди Хари да пристигне.
Със забележително ясен глас тя му каза, че синът й е мъртъв от много години. Когато Мърсър обясни къде отива, госпожа Розмундер изяви желание да разговаря с него преди отпътуването му за Гренландия. Тя добави, че всяка сутрин в девет и половина храни птиците край малкото езеро на име Понд в центъра на Рейкявик и попита дали може да се срещнат там. Разбира се, Мърсър се съгласи.
За да не се успи, той поръча да го събудят в шест и после отново в шест и десет и си легна. Не беше уморен и му беше тежко на стомаха от храната, която бе изял в самолета. Не можеше да прогони мислите от съзнанието си и да се отпусне. Отново и отново си припомняше разговора с госпожа Розмундер и реши, че нейният глас го е обезпокоил. Вместо да чуе тъга по покойния й син, както очакваше, беше му се сторило, че е уплашена.
Мрачни сънища направиха съня му неспокоен.
Стана трийсет минути преди първото обаждане за събуждане и се облече. Пристанището не беше далеч. Слънцето отдавна бе изгряло. Мърсър разгледа стоките по витрините на туристическите магазини. Масите и рафтовете бяха отрупани с купища красиви вълнени пуловери, които бяха идеални за подарък на някоя жена, но в момента единствената жена в живота му беше Фей, съпругата на директора на ФБР Дик Хена. Мърсър и Хена бяха приятели от няколко години и той реши да купи пуловер на Фей след края на експедицията.
На пристанището беше „Ньорд“, корабът на „Геопро-учвания“. Очите на Мърсър се насълзиха от вятъра и лицето му поруменя. Снегът по планината отвъд залива сякаш бе позлатен.
„Ньорд“ беше боядисан в червено и бе дълъг шейсет метра. От двата му комина се издигаше пушек. Палубата откъм кърмата представляваше открито товарно отделение и бе отрупана с техническите съоръжения, които щяха да закарат в Гренландия. Мърсър видя всъдеходите. Кранът, монтиран на релси, минаващи по цялата дължина на кораба, можеше да премести товара, ако е необходимо, и да го разтовари на някой негостоприемен бряг. Зад комините се виждаше голяма океанска моторница. На „Ньорд“ имаше и площадка за хеликоптери.