Ако не беше огромната надстройка, където се помещаваха лабораториите и каютите за пътниците, корабът би приличал на нефтена платформа. Датският пролив между Исландия и Гренландия се славеше като коварен, но „Ньорд“ изглеждаше способен да издържи на всички предизвикателства на морето.
Мърсър премръзна, докато се връщаше в хотела. Посрещна го ухание от прясно сварено кафе и от закуските на масата. Боядисаната в бледолилаво трапезария беше пълна с представители на „Геопроучвания“ и членове на другите два екипа, които оживено разговаряха. Мърсър забеляза, че почти всички са с бради. Вероятно условията, при които работят, не им позволяваха да се бръснат. Полярните изследвания привличаха особен вид хора. Игор Булгарин му махна, когато го видя да влиза.
— Закъсня, приятелю — вместо поздрав каза той.
— Ходих на пристанището да видя нашия кораб.
— Чудесен е. Кърмата е укрепена до здравината на метал, за да разбива ледовете. Боя се, че всеки се храни с екипа си. Онзи там на масата в ъгъла е Марти Бишоп. Този до него също е от екипа на дружеството.
— Предполагам, че трябва да напълня чинията си и да отида при тях.
— След няколко минути заминаваме за „Синята лагуна“. Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш?
— Да. Благодаря за поканата.
— Добре. Тогава ще се видим на обяд на борда на „Ньорд“.
Мърсър сложи в чинията си яйца, пушена сьомга и кифлички и се приближи до масата на дружеството. Единият мъж го погледна подозрително и стана. Беше нисък и възпълничък, на около петдесет години, кожата му беше бледа като на човек, който не прекарва много време на открито. Прошарените му коси бяха оредели. Мустаците му бяха добре поддържани и по-тъмни от косата и бяха единственото нещо, което придаваше характер на иначе обикновеното му лице. Мърсър се запита доколко присъствието му там е негова идея и доколко по настояване на баща му.
— Марти Бишоп. Приятно ми е да се запознаем. — Двамата се ръкуваха. Дланта на Бишоп беше гладка като на чиновник. — Чарли Брус каза, че имате страхотна репутация.
— Преувеличава. Хубаво е, че съм в екипа ви — каза Мърсър, наблягайки, че е подчинен, а не водач.
Бишоп кимна, очевидно доволен, че Мърсър знае кой е шефът.
— Радвам се, че сте с нас. — Той посочи другия мъж на масата, който беше горедолу на неговите години, но с по-сурово изражение. — Това е Айра Ласко от Военноморския флот на Съединените щати.
— Бивш — добави Ласко.
Ръкостискането му беше мечешко и Мърсър предположи, че Ласко никога не се е занимавал с административна работа. На кокалчетата на ръцете му имаше дълбоки белези, а в основата на пръстите — бели мазоли. Беше висок метър деветдесет и пет и жилав. Ръкавите на памучната му риза бяха навити до лактите и под кожата му изпъкваха възлести мускули и сухожилия. Главата му беше обръсната, веждите черни, а очите кафеви.
— Разбрах, че липсва член на екипа — каза Мърсър, докато сядаше.
— Да, Джим Нийланд — отговори Марти и въздъхна. — Трябваше да си вземе отпуск от Националната гвардия, но внезапно бе повикан на работа. Това малко развали настроението ни. Помолих баща ми да отложи експедицията, но той отказа. Не го обвинявам, като имам предвид здравословното му състояние.
— Чарли каза, че е в инвалидна количка.
— Сега лежи вкъщи. Рак. Лекарите не му дават повече от шест месеца.
— Отварянето на Кемп Декейд явно означава много за него.
— Всъщност преди година започна да разказва за службата си във военновъздушните сили. Само за това говореше и когато ме попита дали искам да дойда тук, за да заснема видеофилм, не можах да откажа.
— Правиш страхотни неща за него — сериозно отбеляза Айра и Мърсър кимна.
Марти изглежда не бе разсъждавал за участието си в експедицията от друга гледна точка и се усмихна.
— Да, предполагам, че е така — скромно каза той. — Какво пък, по дяволите! Тази работа ще ме изкара за малко от кабинета и може да се окаже забавна.
— Член ли сте на Топографското дружество? — обърна се Мърсър към Ласко.
— Не, но съм работил за Чарлс Брус. Той ме препоръча на Марти.
— С какво се занимавате?
— Учех сополиви хлапета как да оцеляват при инцидент на борда на подводница. Сега имам гараж за камиони. Задачата ми тук е да се грижа техниката да работи както трябва. Чарли ни каза как си изкарвате прехраната. Защо живеете в помийна яма като Вашингтон, по дяволите?
Мърсър се засмя.
— Първата ми работа, след като завърших минно дело в Колорадо, беше за Американското геоложко дружество. Вашингтон ми хареса и останах. Трябва ми само компютър и лесен достъп до летище. Запознахте ли се с хората от „Геопроучвания“, които ще идват с нас?