Айра огледа помещението и заговори тихо.
— Ръководи ги един истински задник на име Вернер Кьониг. Има куп научни степени и е адски надменен. Брус сигурно ви е казал, че датското правителство го е принудило да ни вземе и да съобрази мисията си с нашата работа, затова не е доволен от присъствието ни.
— Заместничката му е Грета Шмид — ухили се Марти Бишоп. — Страхотна мацка, ако харесвате северни ледени принцеси. Седят през четири маси от нас, до бара.
Мърсър се обърна и веднага забеляза Грета Шмид. Тя се бе навела над масата и подаваше папка на някого. Косите й бяха изрусени почти до бяло и падаха на раменете. Мърсър виждаше само част от лицето й, но остана с убеждението, че наистина е красива. Кьониг седеше до нея. Той разговаряше с друг събеседник и тропаше по масата с ръка, явно отстояваше своето. Дори от разстояние Мърсър видя, че Кьониг има излъчване на роден водач. Той имаше черна брада и набръчкано лице, макар че сигурно не беше на повече от петдесет години. Очите му бяха сини и студени, досущ шлифован аквамарин.
— Дори не си го помисляйте — каза Бишоп, който неправилно бе изтълкувал интереса на Мърсър. — Преди два дни се опитах да побъбря с нея. Ледена е като айсберг.
Мърсър прикри усмивката си. Забавляваше се, когато мъж като Марти Бишоп решаваше, че някоя жена е ледена, щом е отблъснала опита му за сближаване. Кожата на безименния пръст на лявата ръка на Марти беше по-бяла там, където доскоро бе носил венчален пръстен. Отварянето на старата военна база на баща му очевидно не беше единствената посока в намеренията му.
Те разговаряха по време на цялата дълга закуска, изграждайки разбирателството, което щеше да ги крепи през идните седмици. Макар че бяха четиридесет души, Мърсър от опит знаеше, че груповата динамика бързо се разпада, когато бъдат изолирани от останалия свят. Той не се притесняваше за себе си, нито за Айра Ласко, защото изолацията не беше нищо ново за подводничаря, но изпитваше опасения за Марти. Характерът рядко личеше по външността, но той имаше чувството, че Бишоп има някаква скрита слабост. Подозираше, че бащата на Марти също е забелязал това и целта на пътуването е по-скоро да помогне на сина му да намери онова, което му липсва, отколкото да снима отдавна изоставената военновъздушна база.
Закуската приключи в девет. Всички се прибраха в стаите си, за да приготвят багажа си. Мърсър не знаеше колко време ще говори с Елизебет Розмундер, затова помоли Айра Ласко да закара багажа му на „Ньорд“.
Той стоеше пред хотела и разучаваше малка карта на града, за да се ориентира, когато го повика женски глас.
— От Топографското дружество ли сте? — Гласът беше гърлен и с немски акцент.
Без да поглежда, Мърсър разбра, че това е Грета Шмид.
— Да. — Обърна се и се приближи до нея. Тя беше висока колкото него и с почти толкова широки рамене. Косите й бяха сресани назад. Беше си сложила твърде много червило и устните й изглеждаха прекалено дебели, сякаш бяха подути. Не беше толкова привлекателна, колкото на пръв поглед. В очите й липсваха съсредоточеност и дълбочина, което показваше, че зад фасадата няма нищо. — Аз съм Филип Мърсър.
— Аз съм Грета Шмид — представи се тя, но не протегна ръка. — Няма да търпя начина, по който ме гледахте на закуска. Имате същите лоши обноски като господин Бишоп.
Мърсър прие обвинението като незаслужен шамар. Като повечето мъже, много пъти го бяха хващали да се заглежда по жени. Но за разлика от Марти Бишоп Мърсър никога не прекрачваше границата между възхищението и осъществяването на намеренията.
— Погрешно сте изтълкували интереса ми, госпожице Шмид. Помолих Марти Бишоп да ми покаже водачите на екипа на „Геопроучвания“. Исках да се уверя, че не поверявам живота си в ръцете на некомпетентни хора.
Погледът й стана още по-суров. Мърсър беше сигурен, че тя е наясно в деветдесет процента от случаите за онова, което мислят хората, когато я видят, и разбираше гнева й. Обезпокои го обаче фактът, че Грета Шмид очевидно изпитваше удоволствие от този гняв и дори се нуждаеше от него. По изражението й видя, че й харесва как външността й дава сила да заплашва другите.
— А ние компетентни ли сме? — обидено попита тя.
— Не преценявам хората от пръв поглед. Но когато сутринта видях кораба ви, се почувствах в безопасност с „Геопроучвания“.
Тя се вторачи в него с неразгадаемо изражение, после се обърна и влезе в хотела. Мърсър продължи да разглежда картата. Нямаше намерение да си създава врагове толкова бързо, но от друга страна, не бе направил нищо, за да предизвика спречкването.