Вюрмбах хвърли на Рейдер убийствен поглед и поведе останалите трима към вратата. Когато излязоха, първа заговори Ана.
— Баща ми умишлено ме изолираше от проекта Пандора, Клаус, и аз те моля да ми окажеш същото благоволение. Моля те, не споменавай подробности в мое присъствие.
— Не вярвам, че Фолкер е оставил архиви, дори бегло свързани с проекта. — Лицето на Ебелхард се зачерви от зле прикрит гняв. — Проклет глупак!
— Конрад! Той беше мой баща.
— Ана, прочетох само в общи линии онова, за което става дума — каза Рейдер, опитвайки се да не издаде паниката, която го бе обзела. — Дори тази малка част беше потресаваща. Онези материали е трябвало да бъдат унищожени преди десетилетия. Преди всичко не е трябвало да бъдат записвани, за Бога!
— Не можем да поправим минали грешки. — Ебелхард се наведе напред и се вторачи изпитателно в Рейдер.
— Но можем да ги погребем. Всички документи, свързващи „Кол“ с проекта Пандора, са изгорени, но мисля, че това не е достатъчно — каза Рейдер.
— Какво предлагаш?
— Уредих самото място да бъде заличено от лицето на земята и всички веществени доказателства — унищожени.
— Откъде знаеш, че като се върнем там, няма сами да издадем тайната? Мястото е много отдалечено и е останало неоткрито от шейсет години.
— Управленски риск. Може и да изгорим доказателствата, но това не означава, че няма някакъв дневник, написан от участник в проекта. Може да стои на някой мухлясал таван и да чака да гръмне като бомба. Ветераните от войната сега са седемдесетосемдесетгодишни. Не можем да рискуваме членовете на семействата им да открият подобен писмен документ, когато преровят вещите на бащите си. Криейки Пандора от Комитета по помирението, трябва да се уверим, че дори да бъде открит подобен дневник, там няма да има доказателства в подкрепа на разказа. Щом унищожим обекта, всички връзки с „Кол“ ще бъдат прекъснати.
Конрад все още не беше убеден.
— Ще излъжем Комитета по помирението, за да скрием едно отвратително престъпление, и ще трябва да се погрижим тази лъжа да не бъде разкрита. Ако светът научи за Пандора и нашето участие в проекта, фалитът на „Кол“ ще бъде последното, за което ще се притесняваме. Ще имат пълното право да подадат криминални обвинения срещу нас.
— Толкова ли е ужасяващ този проект? — изпъшка Ана.
— По-ужасяващ, отколкото можеш да си представиш — отговори Конрад и стисна ръката й.
— Мога да се справя с това — заяви Рейдер. — Налага се. Дължим милиарди за репарации и ако хората научат какво всъщност се е случило през войната, компанията Ще загуби клиентите си. Алтернативата пред потулване то на проекта и изплащането на двеста милиона е да се простим с всичко. Нашите десет хиляди служители ще останат без работа. Акционерите ни ще фалират. Ударните вълни от рухването на „Кол“ ще нанесат сериозни щети на германската икономика.
— Не е честно! — възмути се Ана. — Защо трябва да бъдем принудени да плащаме за греховете на бащите си? Бях ученичка, когато войната свърши. Никого не съм превръщала в роб. Никого не съм изпращала в газова камера. Не съм направила нищо лошо. В компанията не е останал нито един човек от онези дни.
— С изключение на няколко възрастни дами и тогавашните акционери са покойници — добави Конрад.
— Никой от нас не е виновен — сприхаво заяви Ана.
— Преценено е, че всички сме виновни, Ана — каза Рейдер. — А мислите ли как се чувствам аз? Нямам нищо общо с войната. Родителите ми са прохождали през четиридесет и пета.
Когато назначиха Рейдер, Конрад и Ана го уведомиха, че „Кол“ ще трябва да договори споразумение с Комитета по помирението, но не му разказаха подробности за замесването на компанията с нацистите. Всъщност скриха проекта Пандора от него, като с право се страхуваха, че ако разбере, няма да се присъедини към тях. Славата му на безмилостен в света на бизнеса беше напълно заслужена, но онова, което бе прочел в архивите, далеч надхвърляше границите на възмутително престъпление. Рейдер съзнаваше, че е отишъл твърде далеч, за да ги напусне сега. Това беше въпрос на гордост. На честолюбие. Той беше еднакво обезпокоен от разкритията си за „Кол“ и как лесно го бяха манипулирали. Рейдер щеше да проучи тези обстоятелства, след като измъкнеше компанията от настъпилата криза.
— Какви мерки предприемаш, за да бъде унищожено мястото? — неочаквано попита Конрад Ебелхард. — И откъде си сигурен, че ще бъдат успешни?
— Мисля, че не енеобходимо да знаете подробности, но ви уверявам, че освен заличаването на доказателствата за вината на „Кол“, няма да направим нищо незаконно.