— И никой няма да пострада?
— Не, нищо подобно няма да се случи. — Рейдер се изсмя язвително. — Тактиката ми отхвърли употребата на физическо насилие преди много години. С изключение на някои незначителни засечки, планът ми всъщност се приближава към финалната фаза. Повдигам този въпрос, защото сега е моментът да решим проблема веднъж завинаги и да излезем „на чисто“, както казват американците. Вече са похарчени трийсет милиона марки, за да се докарат нещата до този етап. Загубата е малка в сравнение с онова, което би се случило, ако кажем за Пандора на Комитета по помирението. Тази алтернатива обаче още е отворена. Мога да отменя унищожаването на обекта.
Той се облегна назад на стола и прокара пръсти по русите си коси. Рейдер заобикаляше морала на онова, което правеха, превръщайки го в чисто финансово решение, и беше убеден, че Ана и Конрад ще се съгласят с плана му. И той не беше щастлив от положението, но бе успял да потисне чувствата си и да направи правилния избор. Освен това имаше няколко месеца, за да заглуши гласа на съвестта си.
— Направи го! — извика Ана, сякаш слушаше ожесточен спор в съзнанието си и искаше да му сложи край. Тя не погледна Конрад, когато продължи да говори, потвърждавайки интуитивната преценка на Рейдер, че Ана Кол е истинската сила в компанията. — Унищожи връзката ни с проекта. Няма да позволя нещо да навреди на „Кол“.
— Сигурна ли си, Ана? — попита Ебелхард. — Хазартът е опасно нещо.
— Убедена съм, че Клаус има право. Заличаването на връзката ни с Пандора е единственият шанс, който имаме, за да се спасим от финансов крах. Ти даде ясно да се разбере, че ако комитетът научи за това, с нас е свършено. Трябва да се погрижим да не разберат.
— Добре. — Рейдер кимна. — Ще бъде направено.
Датският пролив
Вълната се разби в носа на „Ньорд“ като торпедо и предизвика експлозия от бяла пяна, която изпръска предните прозорци и се разля по палубата. Корабът пропадна в образувалата се бразда и после отново се издигна на следващия гребен.
Мърсър надникна през блещукащата вода, стичаща се по бронираното стъкло на каюткомпанията. До него беше Айра Ласко. Гледката се проясни и той видя, че морето е спокойно.
— Откъде се появи онази огромна вълна?
— Майката Природа ни напомня да не се отпускаме — провлачено отговори Ласко. — Заради такива вълни станах подводничар. След двайсет и две години във Военноморския флот колкото и да е бурно морето, не ми става лошо.
Те отместиха погледи от прозореца. Марти Бишоп седеше на една маса с Игор Булгарин и немски Метеорулог на име Ервин Пул. Германецът беше на четиридесет и няколко години, но изглеждаше по-възрастен, защото беше твърде висок и прегърбен. Косата му бе оредяла, прошарена и нечиста. На големия му нос висяха очила с дебели стъкла. Позата и чертите му напомняха за хищник и мрачното му изражение не разсейваше тази представа.
Останалите маси в ярко осветената каюткомпания бяха заети от хората на „Геопроучвания“ и членове на екипажа, които не бяха на смяна. Грета Шмид и Вернер Кьониг седяха на първата маса. Разделението между екипите по време на закуската изглежда щеше да се запази още известно време. По време на обяда и на лекцията на Кьониг следобед никой освен Игор и хората му не се приближи до екипа на Марти Бишоп. Мърсър забеляза, че екипажът на „Ньорд“ не общува много с тях. Радистите, които идваха да съобщят нещо, отиваха право при Кьониг и го караха той да предаде думите им на останалите. Това беше странно. Завистта между учените не беше нещо ново за Мърсър, но тази продължаваща потайност започваше да става смешна.
— Когато Съветския съюз още съществуваше — Игор продължи да разказва историята, която бе започнал преди вълната да разтърси „Ньорд“ и да изтръгне въздишки от пътниците, — бях на изследователски кораб, много по-голям от този. Експедицията беше международна. На борда имаше дузина френски учени. Не само че ни забраниха да говорим с тях, освен ако в помещението не присъства наблюдател от КГБ, но и трябваше да докладваме всичко, което сме чули, докато минаваме по коридорите. Знам какво изпитваха французите. В науката няма място за самолюбие и тайни. Учените трябва да бъдат единни.
Мърсър кимна.
— Хубава идея, Игор, но знаеш, че учените са като деца и са едни от най-отмъстителните хора в света.
— Да — засмя се руснакът. — След експедицията установихме, че французите са откраднали голяма част от екипировката и всичките ни данни.
— А ти какво си правил на онзи кораб? — попита Айра Ласко и отпи глътка кафе. — Мислех, че си астроном и търсиш парчета от космически камъни.