— Бях метеорулог като Ервин, но се отказах от атмосферните условия и се залових с планетарна геология.
Мърсър повдигна вежди в недоумение.
— Търсиш големия метеорит, който ще ни унищожи, както е станало с динозаврите?
— Ако това се случи, искам да ме предупредят доста време предварително. Трябва да се срещна с много жени, преди животът ми да свърши. — Игор се засмя на собствената си шега.
— Кажи ми, Мърсър — рече Марти, сменяйки темата, как действат химикалите? Чарли каза, че си експерт По този въпрос.
— Ще трябва да копаем до фирна, едрозърнестия плътен сняг на границата на вечните ледове, и после ще работим с „горещите скали“. След като уплътним шахтата с пластмасов ръкав, за да не пада снегът, ще смеся химикалите. Номерът е да разпределим „горещите скали“ така, че ледът да се разтопи равномерно. Прикрепените към долната част на ръкава тежести ще ги притискат към леда и ще задържат в тунела разтопената вода, а помпите ще я изхвърлят. Докато химикалите се разтварят и губят силата си, ще се погрижим шахтата да бъде пресушена и после ще повторим процеса.
— Защо не използваме гореща вода, за да разтопим леда?
— Това се контролира твърде трудно. Ако няма достатъчно помпи, ще се получи голяма конусовидна дупка, която ще бъде толкова широка в основата си, че ще се срути. Освен това, ако използваме нагревател за затопляне на водата, окачен на кабел, ще ни трябва огромно количество гориво, за да пробием шахта на каквато и да е дълбочина. Тъй като Кемп Декейд е само на десетина метра под леда, химичната топлина е най-ефикасната. Трябва ни само една помпа и химикалите. Преброих двайсет варела на борда и това е повече от достатъчно.
— И мислиш, че ние тримата ще се справим? — попита Айра.
— Четирима щеше да е по-добре. Няма да е лошо, ако можем да вземем някой от „Геопроучвания“ — отговори Мърсър и погледна над рамото на Марти към Вернер Кьониг, който се приближаваше към тях.
Погледите им се срещнаха. Кьониг се усмихна широко и протегна ръка.
— Вие трябва да сте Мърсър. Вили Хаас ми каза да ви поздравя и да ви напомня, че следващия път, когато отидете в Хамбург, вие ще черпите на вечеря.
Мърсър се засмя. Беше напълно неподготвен за отличния английски и приятелския поздрав на германеца.
— Предайте на Вили, че вечерята в „Макдоналдс“, на която ме заведе, не се брои за истинска храна. — Той стисна ръката на Кьониг. — Откъде го познавате?
Вили Хаас беше геолог и работеше в немски минногеоложки концерн, който преди няколко години бе наел Мърсър като консултант. Двамата се виждаха веднъж в годината, обикновено на професионални конференции.
— Приятели сме от университета — обясни Вернер. — Каза ми, че сте спестил цяло състояние на компанията му, когато сте работил за тях. Убеден е, че сте продал душата си на дявола срещу знания по геология.
— Изтъргувах душата си, за да не страдам от махмурлук — пошегува се Мърсър.
— Може, стига да има ефект — усмихна се Вернер. — Радвам се, че сте с нас. Повърхността на Гренландия е покрита с няколко километра лед, затова няма да можете да направите много изследвания, но се обзалагам, че уменията ви ще са от полза. Всъщност когато пуснем сондата, ще ви бъда благодарен, ако погледнете пробите, които ще извадим.
— С удоволствие.
Кьониг направи първото усилие да скъси разстоянието между екипа му и останалите и Мърсър му беше благодарен за това. Това беше задача на Марти Бишоп, тъй като Топографското дружество бе объркало плановете на „Геопроучвания“, но Мърсър смяташе, че Бишоп не разбира колко важно е да сближи трите екипа.
Кьониг държеше платнена чанта, от която извади малка зелена бутилка исландско уиски, известно като „черната смърт“.
— Забраних алкохола в базата от съображения за безопасност. Но чак утре по обед ще стигнем до Амасалик, затова няколко бутилки тази вечер няма да навредят.
— Много мило от ваша страна — каза Бишоп, взе шишето, отвъртя капачката, напълни празната си чаша от кафето и го подаде на Айра Ласко.
Кьониг се наведе към Мърсър, за да не чуят другите Думите му.
— Грета ми разказа какво се е случило сутринта, за спречкването ви пред хотела.
— Не бих го нарекъл спречкване, а просто малко недоразумение.
— Да, тя може да бъде… трудна. Не съм я виждал от около година. Променила се е. Станала е съвсем различна от жената, която познавах. Едва не се… — Той искаше да каже „ожених за нея“, но не можа. — Няма значение. Грета е заместникшеф на експедицията и ако се опита да превиши правата си, моля ви, кажете ми.