— Мислех, че лично вие взимате решението от името на „Геопроучвания“ — каза Мърсър, за да прикрие смущението си. Не очакваше подобно признание от Кьониг.
— Обикновено е така, но това пътуване е по-различно. Вече не съм собственик на „Геопроучвания“ и компанията настоя Грета да дойде. Тя се среща с новия ми шеф. Знаете как е. — Вернер изведнъж се изправи, сякаш бе казал твърде много. — Забавлявайте се с алкохола, господа.
Той отиде да поговори с хората на съседната маса и даде и на тях една бутилка.
Игор Булгарин погледна безизразно шишето и неочаквано стана.
— Трябва да ви пожелая лека нощ. — Думите му стреснаха всички, освен Ервин Пул. — Опасявам се, че обичам алкохола твърде много. Едно питие се превръща в десет и смехът — в сълзи. Ръцете ми бързо се свиват в юмруци. Най-добре е да си тръгна. Но наблюдавайте Ервин. Обърнете ли се, с бутилката ще бъде свършено. Ей така.
Той щракна с пръсти.
Мрачното лице на Пул се разтегли в дяволита усмивка.
— Никога не ми е отнемало толкова дълго да довърша някоя бутилка.
Игор излезе и Ервин напълни чашата си.
— Той е трезвен от около една година. Още му е трудно да стои край алкохол.
— Отдавна ли го познаваш?
Преди Пул да отговори, погледът му обходи стаята, сякаш се боеше да не го чуят.
— От осемнайсет години и нещо. Учих в Московския университет, когато Източна Германия беше съветски сателит, и работих в Съветската академия на науките, докато падна Берлинската стена през 1989 година. Оттогава сме работили няколко пъти заедно.
— Каква е целта на екипа ви? — попита Мърсър.
— Намираме се в края на уникален слънчев цикъл, който кулминира в събитие, наречено максимум на слънчевата активност, когато се изхвърлят огромни количества заредени частици. Това ще разстрои комуникациите и разпределението на енергията в целия свят. Ще измерваме интензитета на частиците, докато следват магнитните линии на земята. Толкова далеч на север активността трябва да е много силна.
— Няма ли някакво религиозно събиране на трансокеанския кораб, който ще дойде насам, за да се възползва от Северното сияние? — попита Айра.
— Вселенския събор — отговори Ервин. — Маршрутът е тайна, но чух, че ще заобиколят Исландия от север. Ако искат вдъхновение отгоре, ще го получат.
Мърсър не слушаше разговора им, а мислеше за онова, което му бе казал Кьониг. Накрая реши да запази информацията за себе си. Имаше достатъчно работа и без да се притеснява за вътрешните дрязги в „Геопроучвания“. Вече беше предупреден и разбираше неизказаното напрежение между Грета и Вернер. Положението на Грета беше сигурно, но Вернер се чувстваше неудобно. Мърсър му съчувстваше и си представяше какво е да работиш с бивша любовница. Особено след като Кьониг очевидно трудно преживяваше раздялата.
Мърсър най-после отпи от исландското уиски и едва не се задави.
— Все едно пиеш чакъл — каза той и нагласи часовника си. — Мисля да си легна. Преди да пристигнем в Амасалик трябва отново да проверим техническата екипировка.
През суровите зими ледената покривка се простираше от Гренландия до Исландия на разстояние около триста мили. Но не този лед беше причина за прочутите айсберги в Северния Атлантически океан. Те се откъсваха от глетчери по западното крайбрежие на Гренландия. Леденият пласт достигаше само няколко метра дебелина, топеше се, когато се разчупеше, и почти не представляваше опасност за корабоплаването през лятото. До Гренландия се стигаше трудно, защото дълбоководните фиорди, опасващи острова като огърлица, се топяха до началото на юли и после отново замръзваха в края на септември. Тримесечният период беше единственото време, през което корабите можеха да посещават малкото селища на източния бряг. „Ньорд“ се насочи към фиорда Амасалик. Водата бе покрита с тънък лед между огромните айсберги, неподвижни като бели острови. На никого от членовете на експедицията не се разрешаваше да стои на мостика, докато корабът разбиваше ледовете, затова най-хубавата гледка се откриваше от предните прозорци на каюткомпанията.
Мърсър влезе там рано сутринта и видя само готвачките, които приготвяха закуската в камбуза. Той си наля кафе и седна. След няколко минути осъзна, че ледът е твърде тънък и крехък, за да затрудни „Ньорд“. Макар и бавно, корабът безпроблемно разбиваше леда.
— Добро утро — извика Айра Ласко, влизайки в каюткомпанията. И той си наля кафе и седна до Мърсър.
— Не трябваше ли да се избръснеш? Гологлавият Айра се ухили.
— Мисля да си пусна брада. Как е гледката?
— Разбиването на ледовете изглежда много по-драматично по телевизията.