— Ако бяхме дошли преди месец, нямаше да можем да припарим до Амасалик.
— Как живеят хората там?
— Повечето от петдесетте хиляди жители на Гренландия са местни инуити. Макар да зависят от Дания за много стоки, мисля, че ще се чувстват по-добре, ако датчаните ги оставят на мира.
— По време на полета от Щатите четох пътеводител, където пишеше, че гренландските ескимоси разбират езиците, на които говорят жителите на Аляска. Дели ги една четвърт от света и хиляда и петстотин години изолация, но езиците още са сходни. Странно е, като се замислиш, че ни трябват речници, за да ни помогнат да разберем тънкостите в езика на Шекспир, който е мъртъв едва от петстотин години.
— Чувал ли си как говорят младежите напоследък? Почти не ги разбирам, а съм само едно поколение по-голям от тях. — Двамата се засмяха, а Ласко добави. — Като стана дума за младежи, снощи видях Марти до банята в коридора. Вонеше на парфюм. Изглежда ще се забавлява по време на експедицията, макар че не иска да е тук.
Трапезарията постепенно се изпълни с хора. Марти беше един от последните, които дойдоха на закуска и докато се хранеше, непрекъснато поглеждаше млада германка, помощникготвачка от „Геопроучвания“. Когато погледите им се срещаха, брюнетката се изчервяваше и стеснително отместваше очи.
— Наспа ли се добре, Марти? — подразни го Айра. Бишоп ядеше с вълчи апетит.
— Не. Мисля, че и довечера няма да се наспя.
След закуската тримата се върнаха в каютите си, за да облекат анораци, и после се срещнаха на палубата. Духаше постоянен вятър и разнасяше мирис на лед и море. Температурата беше нула градуса, но слънчевите лъчи бяха топли. Докато преглеждаха екипировката, дойде Вернер Кьониг, за да говори за потенциалните опасности, които ги дебнеха сред ледовете, и ги предупреди Да не си позволяват да се изпотяват.
— Ако сте далеч от лагера и дрехите ви се намокрят от потта, телесната ви топлина ще се изпари толкова бързо, че ще умрете, преди да разберете. Това се отнася особено за ботушите. На леда ще бъдем с апрески, които се затоплят бързо и изстиват бавно. Ако се намокрят от потта на краката ви, свалете ги незабавно, защото ще получите измръзване. Вкочаняването става за по-малко време, отколкото си представяте, затова се върнете в лагера и се преоблечете — добави той и отиде при екипа на Игор Булгарин, за да им даде същите съвети.
Повечето неопаковани технически съоръжения бяха Стоварени на четирите всъдехода и на ремаркетата им.
Всъдеходите бяха големи и боядисани в червено. На предните им врати бе залепена емблемата на „Геопроучвания“. Гъсеничните им вериги бяха като на булдозер и се подаваха далеч пред кабината, за да им дадат стабилна опора, разпределяйки по-добре тежестта им върху снега. Две от ремаркетата бяха затворени, високи три и дълги седемосем метра, също боядисани в червено и монтирани на ски с амортисьори. Другите две ремаркета бяха отворени и натоварени със секции от фабрично произведени стени за постройките в базовия лагер. Имаше и няколко палети с варели с гориво, подове и покриви за сглобяемите къщи, химикалите за разтопяването на леда и кашони с храна, които щяха да бъдат закарани право в Кемп Декейд с дирижабъла.
— Защо не натоварят всички тези неща на въздушния кораб, по дяволите? — възмути се Айра, докато ровеше в едно от ремаркетата, търсейки маркуч за помпата.
— Заради цената и застраховката — отговори Марти. — Дирижабълът още е в експериментална фаза и собствениците му не искат да го използват да повдига тежка техника от кораб в морето. Застраховат се в случай че нещо се обърка. Това означава, че ще трябва да бъдем завързани за някой пристан. И предполагам, че може да пренася по един всъдеход. Натоварени догоре, тези превозни средства тежат около трийсет тона. Но „Геопроучвания“ не пожела да плати за толкова много курсове от Амасалик до базовия лагер, затова решиха да закараме всъдеходите по земята, а дирижабълът да направи само два курса с горивото и другата тежка техника. Досадна работа, но спести около петдесет хиляди долара. И тъй като ние си плащаме за правото да се включим в тяхната експедиция, бремето да закараме всъдеходите до Кемп Декейд се пада на нас.
— „Геопроучвания“ ще изпрати неколцина от хората си с нас, нали? — попита Мърсър.
— Да, за всеки случай.
— Хей, вижте. — Айра бе допрял дигитална камера до окото си.
— Какво?
— Земя! — извика той и даде камерата на Марти.
Когато дойде неговият ред, Мърсър видя голям скалист връх, осеян със снежни преспи и лед, извисяващ се като самотен страж над мъгливото море. Това беше един от хилядите острови по назъбеното, издълбано от глетчери гренландско крайбрежие. За другите гледката не представляваше интерес, но Мърсър бе заинтригуван. Скалата беше от гранит, един от най-твърдите камъни в света, но въпреки това бе нащърбена през стотиците милиони години. Огромният натиск на ледената покривка на Гренландия беше сила, на която не можеше да се противопостави дори земята.