„Алфа Еър Джет Рейнджър“ бе докарал на глетчера последните членове на екипа и се бе върнал на летището за хеликоптери в Амасалик. Над превозните средства се бе спуснала неестествена тишина. Думите, произнесени от време на време, звучаха не на място и като светотатство, досущ ругатня в катедрала. Вятърът беше тих като постоянен шепот и не беше достатъчно силен, за да отвее снега от земята, но температурата беше минус 10 градуса. Мърсър си бе сложил ръкавици и бе вдигнал на главата си качулката на грейката. Отдолу бе облякъл коженото си яке, анцуг и две тениски. Над дългите долни гащи и джинси имаше непромокаем панталон, а на краката си бе обул ботуши. Тъй като през следващите двайсет часа щяха да пътуват, не му трябваха подплатени апрески и по-тежка полярна екипировка.
Айра Ласко беше в задната част на всъдехода и проверяваше дали шейната с радара е добре обезопасена за тежкото пътуване.
— Какво казваха за Луната? „Величествена изолация“? Нещо такова?
Мърсър смъкна бинокъла.
— Бил съм на няколко глетчера в Аляска, но не съм виждал подобно нещо. — В гласа му прозвуча страхопочитание. Разнообразието и красотата на географията на Земята не преставаха да го изумяват.
— Казват, че ако ледът, покрил Гренландия, се разтопи, нивото на Световния океан ще се повиши с около двайсет и пет фута.
— Забравяш, че от тежестта на този лед вътрешността на Гренландия е потънала с около хиляда фута под морското равнище. Океаните ще се повишат с двайсет фута и това място ще се превърне в най-голямото сладководно езеро в света.
— За последен път говоря по този въпрос с геолог — добродушно измърмори Айра.
Мърсър се засмя и спусна стълбата, монтирана на задната част на всъдехода.
— Винаги можеш да ме смаеш с познанията си за подводниците.
На палетите бяха прикрепени флагове с дълги дръжки, така че когато всъдеходите се върнеха, за да ги вземе дирижабълът, да могат да бъдат намерени под новия сняг, който със сигурност щеше да ги затрупа. Вернер Кьониг погледна преносимата си система за глобално позициониране и записа координатите в тетрадка.
— Готови сме да потеглим.
— Да тръгваме — извика Марти и вдигна юмрук. Джипът тойота щеше да се движи отпред, защото беше най-маневреното и икономично превозно средство в конвоя. „Геопроучвания“ бяха наели автомобилен състезател, бивш европейски шампион на име Дитер, за да го кара. Вернер, Грета и Игор Булгарин, който имаше най-богат опит върху леда от всички участници в експедицията, щяха да пътуват с него. Работата им беше да разузнаят кои са най-проходимите пътища, когато повърхността станеше твърде неравна.
Екипът на Топографското дружество щеше да пътува на първия всъдеход и тримата щяха да се редуват да го Карат. Контролните уреди бяха почти същите като на всеки камион, с изключение на волана. За смяна на посоката имаше лостове, който активираха спирачките на гъсеничните вериги.
Като водач на екипа Марти седна пръв зад волана, Айра се настани до него, а Мърсър седна на голямата седалка зад тях. Задната част на всъдехода беше достъпна от кабината, но бе препълнена до тавана с багаж и шейната с радара.
— Включи проклетото отопление — каза Ласко. — Премръзнах.
Турбодизелът запали при първото превъртане на ключа. От задната част на тойотата излезе бял реактивен пушек. Моторите на трите всъдехода също забръмчаха. Дитер настъпи газта и огромните вериги заораха в снега.
Марти превключи на първа скорост и всъдеходът запълзя напред по следите, оставени от джипа.
— Все едно караш танк — каза той, докато действаше с лостовете, за да изпробва реакцията му.
Поради товара, който всъдеходите теглеха, скоростта им бе ограничена на петнайсет мили в час. Пътуването в кабината беше приятно, но еднообразно. След първия час всички с изключение на Мърсър престанаха да наблюдават пейзажа. Досущ замръзнала пустиня, ледът се простираше равен и еднакъв във всички посоки. Всичко искреше на слънцето като свят от диаманти. Ако нямаха тъмни очила, отражението щеше да ги заслепи.
Трите всъдехода упорито следваха дирята, оставена от тойотата. Времето беше ясно и беше лесно да се движат по следата, но по обед задуха вятър и внезапно се разрази снежна виелица, която стресна всички. В един миг всичко беше нормално, а в следващия видимостта намаля до нулата. Вихрушка от ледени частици и сняг обсипа кабината. Бурята разклати огромното превозно — ---средство.
— Господи, нормално ли е това? — извика Марти по-силно, отколкото бе необходимо.
Айра се подсмихна.