Мърсър наблюдаваше на монитора на радара тъмните сенки на трийсет и пет фута отдолу и крадешком поглеждаше гайгеровия брояч, който бе взел от Исландия. Беше го изпросил от Торстайн Джонсон, директора на малкия музей по геология в Рейкявик. Не се бяха виждали от конференцията, на която вулканологът беше домакин, когато Мърсър за пръв път посети Исландия. Джонсон не искаше да му даде единствения си гаигеров брояч, докато Мърсър не се съгласи да плати сто долара „наем“.
Снимката на погубения от рак Стефансон Розмундер бе обсебила съзнанието на Мърсър и не му позволяваше да се довери на военните. Той стана преди зазоряване и обходи района, като проверяваше снега с гайгеровия брояч. Уредът изщрака няколко пъти, показвайки нормален радиационен фон. Показанията се увеличиха на едно място, където се предполагаше, че се е намирал ядреният реактор, но нивата на радиация бяха далеч под опасните.
Мърсър не каза на другите какво е направил, нито им показа брояча. Беше виждал как хората изпадат в паника само при вида на тези малки уреди. За неинформираните бавното щракане, показващо обичаен радиационен фон, беше опасно като опашката на гърмяща змия. Мърсър държеше брояча в раница, закачена от едната страна на шейната, и бе сложил слушалките на главата си под качулката. Тъй като беше единственият, който умееше да работи с радар, никой не го попита за допълнителното устройство. Ако бе открил нещо, той незабавно щеше да съобщи на останалите, но след като провери половината склон, Мърсър реши, че военните са казали истината за реактора. Около Кемп Декейд нямаше опасна радиация.
На обяд той записа събраната необработена информация на преносим компютър, който щеше да създаде дигитален образ на базата. Радарът бе проникнал през покрива на военната база, затова изображенията приличаха на рентгенови снимки. Забелязваха се стени и дори мебели. Мърсър изпита странно чувство, защото беше първият човек, който от петдесет години виждаше Кемп Декейд.
Базата се намираше до скала и бе защитена от натиска на глетчера от скалист връх, а Мърсър се бе опасявал, че е разрушена от преместващите се ледове. Радарът обаче доказа, че Кемп Декейд е останала почти непокътната през последните пет десетилетия.
— Добре, да приключваме засега — каза Мърсър, изключи радара и провери компютъра и позициониращата система. — Ще сравним тази информация с оригиналните чертежи, направени от инженерите, построили това място.
Макар че учените от „Геопроучвания“ още не бяха пристигнали, трапезарията се изпълни с хора и трябваше да изчакат всички да се нахранят, за да разчистят достатъчно свободно пространство на една от масите и да разгърнат материалите си. Оригиналните чертежи бяха сканирани и запаметени в компютъра. Мърсър отвори на екрана сенчестите изображения, записани сутринта, и ги насложи върху чертежите. Всички мигновено се ориентираха в заровената под леда база и видяха, че са съставили карта само на една трета от комплекса. Но и това беше достатъчно, за да открият местоположението на главния вход и да определят координатите му.
Мърсър посочи точка на компютърния екран.
— Мястото е отбелязано с „X“.
— Сигурен ли си?
— Искаш ли да изкопаем две дупки? С твое разрешение, Марти, може да започнем да копаем тунел в снега, за да стигнем до Кемп Декейд.
— Нали затова сме дошли — каза Бишоп. — Защо не излезеш и не обозначиш района над входа? Айра, качвай се на всъдехода с крана и докарай пластмасовите ръкави и „горещите скали“. Аз ще кажа на Вернер, че ни трябва един от хората му.
— Това звучи като план — съгласи се Мърсър.
— Как върви търсенето? — Игор Булгарин и Ервин Пул се бяха приближили до Мърсър. Двамата току-що бяха влезли в трапезарията и бяха покрити със сняг.
— Господи! Йети! — престори се на уплашен Айра. Руснакът избухна в смях и сложи огромната си ръка на рамото на много по-ниския Пул.
— А това е жена ми.
— Открихме входа, Игор. Започваме да копаем.
— Толкова бързо? — учуди се Булгарин. — Не знам как го правите вие, американците.
— Предполагам, че не ти е провървяло да намериш метеорит?
Игор отново се засмя.
— Ще бъде успех, ако намеря единдва по време на цялата експедиция.
— Кога ще пристигне групата на Кьониг? — попита Мърсър.