Спираха пред всяка врата и осветяваха помещенията, Военните бяха изоставили много мебели и техника — стари пишещи машини, механичен циклостил.
— Баща ми каза, че било по-евтино да оставят нещата тук, отколкото да ги закарат в Щатите. Взели само личните си вещи, реактора и петте всъдехода, които държали в гаража — обясни Марти.
— Сигурен ли си за реактора? — попита Айра.
— Разбира се — иронично отговори Мърсър. — Говорим за правителството.
Марти зави наляво и ги поведе към спалните помещения. От двете страни на централния коридор имаше по осем еднакви стаи с размери десет на десет метра и редици легла. Войниците бяха взели повечето си лични вещи, но бяха оставили много неща. На стената до няколко от леглата бяха закачени снимки на жени, които днес биха се смятали за дебели, и чиито бански костюми показваха по-малко плът от съвременна рокля за коктейли.
Мъжете минаха край трапезария и стая за отдих, където имаше няколко маси за билярд и за карти. Коридорът завършваше с огромна баня.
— Офицерите трябва да са били настанени в друга част на базата. — Айра изказа на глас очевидното.
— Точно така — потвърди Марти и се упрекна, като поклати глава. — Минахме край една врата, когато завихме по този коридор. Там са били помещенията им. Баща ми е живял в стая номер дванайсет.
Мърсър си представи картата на базата. Марти се втурна обратно към първото разклонение.
— Вижте. — Той посочи табелката „Само за офицери“ и ги поведе по коридора, като четеше номерата на стаите от двете страни.
Мърсър изостана. Разбираше, че Марти пръв иска да види стаята, в която бе живял баща му. Той осветяваше тавана и стените, за да се увери, че са стабилни, и надничаше в отворените стаи. Офицерските помещения бяха луксозни в сравнение със спалните на войниците, но бяха малки. Във всяка имаше легло, бюро и тоалетна. Марти спря пред стая номер дванайсет, за да каже няколко думи за потомството пред камерата, а Мърсър погледна в стая десет.
И се вцепени.
— Изглежда също както баща ми я описа — каза Марти на Айра Ласко.
Мърсър бутна вратата с рамо, освети леглото и се обърна към двамата мъже.
— Включително този труп?
На леглото лежеше чернокос мъж, облечен в кожено яке. Беше се вкочанил и изсъхнал като мумия.
— Мили Боже!
— Кой е той?
Мърсър се вторачи в трупа и забеляза нашивките на якето.
— Господа, запознайте се майор Джак Дилейни, пилота на онзи С-97, който се е разбил три месеца преди Кемп Декейд да бъде затворена.
Хамбург, Германия
По лицето на Клаус Рейдер се стичаше пот. Той отскочи назад, когато коравият юмрук мина само на единдва сантиметра от челюстта му. Рейдер се завъртя, вдигна крак и нанесе ритник, който опонентът му избегна с лекота. Рейдер вдигна другия си крак и удари с пета противника си в стомаха.
Мъжът се преви на две. Дишането му стана неравномерно и за миг Рейдер се уплаши, че го е наранил. Той спусна ръце и избърса длани в широкия панталон на униформата си по джудо. Другият видя моментната разсеяност, мълниеносно скочи и размаха ръце и крака. Рейдер бе принуден да отстъпи пред атаката и само благодарение на инстинкта блокираше ударите, защото бяха нанасяни с мълниеносна бързина. Той предугади следващия удар, склещи юмрука с кръстосани китки, изви тялото си така, че противникът му да изгуби равновесие, и заби коляно в него, повдигайки го във въздуха. Беше минал твърде близо до поражението, за да го е грижа за наранявания.
Рейдер нанесе перфектен удар и с лекота отхвърли стокилограмовия мъж, а после се претърколи, изправи се на колене, сграбчи опонента си и се приготви да впие зъби във врата му.
— Предавам се — изграчи Гюнтер Рат.
Очите на Рейдер се бяха изцъклили от жестокост. В съзнанието му нямаше нищо друго, освен мисъл за абсолютна победа. Той беше толкова близо до нанасянето на смъртоносен удар, че трябваше да положи усилия, за да се дръпне, и стовари длан върху килима с нестихваща агресивност.
Дивата ярост премина така внезапно, както го бе обзела. Той стана и протегна ръка на директора по специалните проекти. Красивото му лице се разтегли в победоносна усмивка.
— За миг помислих, че ме надви.
— За миг го направих — отговори Рат. Нараняванията в гърлото през годините работа като професионален инструктор по джудо бяха увредили жестоко гласа му.